Защо играеш тази пагубна игра, в която няма печеливша страна? Защо поемаш неоправданите рискове на едно измислено от теб време? Защо поемаш по пътека, предначертана от теб самата? Защо рискуваш, когато вече знаеш, че избора и решението са неоправдани? Защо се съмняваш в себе си, когато знаеш достатъчно много, за да промениш времето?
Какво повече можеш да искаш от един наполовина изживян живот? Какво можеш да постигнеш, когато само ти се съмняваш в себе си, а си вяра на толкова хора? Какво не ти стига, за да наклониш везните в своя полза? Какво не ти е достигало, че да се опиташ да го откриеш в други животи?
Няма нищо по-мъчително от това, да изживяваш всяка една дума. Няма нещо по-страдалческо от това, да помагаш на всички и да знаеш, че сам на себе си не можеш да помогнеш, защото не ти стиска да се промениш? Нима те е страх да се промениш, за да не разочароваш някого или те е страх да не се разочароваш от собствената си промяна? Нима не ти писна да те приемат за даденост, а нима самат ...