Имах изпит в университета. Не ми се учеше за него. Поисках от Вселената алтернативен път, по който мога да си го взема. Тя ми показа чрез една книга, че ако намеря начин да повярвам в нещо, то това нещо може да стане моя истина.
Ентусиазирах се от тези думи. Направих всичко по силите си, за да повярвам в желанието си - че има начин да си взема изпита просто ей така, на вяра.
Писах и си казвах утвърждения. Напомнях си отново и отново истории на други хора, които по чудодеен начин са намирали решения на сходни на моите въпроси. Визуализирах си успеха от взетия изпит, сякаш всичко вече беше готово. И щом съмнението се надигнеше в съзнанието ми, веднага го заглушавах с утвърждения, произнесени на висок глас. Казвах си, че вярвам, че е възможно да си взема изпита на вяра.
И така престраших се в името на експеримента. Отбелязах пред себе си, че нищо не губя, но важното беше, че имах възможността да си докажа, че принципите на Вярата все още действат.
Вслушвах се в гласа на интуицията си, кой ...