Дано ме разбереш!
Ще ти кажа нещо. Дано ме разбереш от първия път. Втори път няма да има. Аз не съм лесна за обичане. Трудна съм. Трудна за разбиране, за откриване. Не обичам да разголвам душата си. Не обичам да споделям. Прикривам се зад тежки врати, заключени с няколко катинари. Трябва да спечелиш първо душата ми, после сърцето ми, мислите ми…чак тогава може да имаш тялото ми. Спечелиш ли ме ще узнаеш най-големите ми тайни, най-мрачните ми мисли.
Не обичам да стоя на едно място. Не мога да живея всеки нов ден като вчера. Аз съм като цвете, което вирее на слънце и въздух. Тогава съм слънчева, открита, ясна. Тогава може и да се раздам. Ако има за кого. И ако си заслужава. Често в мен гори огън, буйни реки текат, извиват се урагани. Боря се със себе си…с хората, които не са ми по вкуса. И търся…човекът, който вярва в невъзможното и следва мечтите си. На който думите и делата му са едно. Който е като мен- малко луд, непокорен, искрен, открит, честен.
Обичам да гледам в очите на хората. В тях виждам всичко, което искам да разбера. Обичам силно, когато вярвам. Отивам си, когато съм нежелана. Когато съм щастлива говоря много, бързо, неразбрано. Пиша, за да се пренеса в моя свят. Прескачам от тема в тема. А понякога обичам да се затворя в себе си. Да остана сама и да видя кой ще ме потърси.
Понякога съм щура. Вярвам много. Също толкова много и мечтая. Имам криле, които ми позволяват да полетя над високи хоризонти. Понякога падам…боли ме. Но винаги намирам сили да се изправя. Такава съм, но се харесвам. Не искам да се променям, нито някой да ме променя.
Така, че бягай сега. Че един ден може да ме разбереш наистина. И да поискаш да ходиш по жарава. Може да изгориш. А тогава ще е късно, много късно. И връщане назад няма да има. Бягай сега или остани. Ако не те е страх от неизвестното, ако не те е страх от лудостта ми- остани. Иначе, тръгни си.
Не съм за всеки. И не всеки е за мен.
© Радина Цветановa All rights reserved.
