ДЕ Е БЪЛГАРИЯ       

                                    На патриарха на българската литература - поклон...

            Все някога идва ден, когато  неизбежно си си задаваме въпроса: ’’Какво е за мен родината? Къде е България?’’

            Различни хора - отговори – много...

            За мен България – това е нашата природа, нашето минало, героите ни, езикът ни - всичко онова, което човек цени и обича, което му е родно и скъпо...

            Когато заговоря за България, аз винаги свързвам името ù с това на Вазов.

            Най-българският поет.

Принесъл в дар на България песните си, посветил ù музата си, той сам изповядва: ’’Аз пях за България, защото я обичах, аз се радвах и скърбих с целия народ и всичко това отразих в моите песни’’.

‘’На теб, Българийо свещена!’’ - е неговото генерално поетическо посвещение...

           Всеки един от нас има своите срещи с Вазов, у всекиго народният поет запалва искрата на родолюбието.

          Още си спомням първата си среща с него...

В къщата на баба сме. Аз, седнала на скута ù, слушам как братовчедка ми рецитира ‘’Аз съм българче’’. Мъничка съм, едва петгодишна, все още не мога да чета, но тихичко си повтарям след нея:

                Аз съм българче. Обичам

                наште планини зелени.

                Българин да се наричам

                първа радост е за мене.

         Минава време.

Първокласничка съм. В читанката - портрет. Отново се срещам с Вазов. Пея за България, за нашата  земя, пълна с добрини:

               Питат ли ме де зората

               ме й огряла първи път.

               Питат ли ме де й земята,

               що най-любя на светът.

      И лека-полека пред погледа ми израства  родината ни - България на Вазов.

С белия Дунав, с тихата Марица, с гордата Стара планина...

И ме обзема истинска гордост, че имаме такава прекрасна земя, че съм се родила  българка...

      И заедно с поета мълвя:

               Земля, що си ме кърмила,

               моят поклон приемни...

      Раста...

Зачестяват срещите ми с Вазов. И всяка среща е един истински урок по родолюбие.

     Чета ‘’Немили-недраги’’. Тук са Вазовите хъшове - мъченици и герои, посветили себе си на отечеството. Избрали изгнаничеството, защото България е в сърцата им...

     Пътувам с Вазов през времето...

Ето я баба Илийца!

Една истинска българка, поела по пътя на саможертвата, за да направи добро ’’клетнику’’, ’’тръгнал за  християнска вяра‘’ курбан да става’’...

Една изключителна българка!

    Пренасям се заедно с поета на Орлово гнездо, на Шипка. И заедно с Вазов тръпна пред подвига на героите, разбрали, че цяла България ги гледа...

Няма път назад - само напред към саможертвата и безсмъртието...

Една незаличима следа в историята и в нашата памет...

    Ами Левски, Раковски, Паисий?

Кой не е признавал пред себе си, че за ‘’забравените ‘’ поборници за нашата свобода е научил повече от Вазовите стихове, отколкото от историята?

   А романът ‘’Под игото’’?

Не е ли той най-верният урок по родолюбие?

Кой по-увлекателно е разказал за онова пиянство на цял народ, решил да хвърли оковите и да напише с кръвта си: ’’Свободен!’’

С колко обич и възхита Вазов възпя и българското слово, показа го в най-чистия му блясък пред света!

Затова и днес ние, неговите потомци, с гордост повтаряме заедно с поета:

            Обичам те, българска реч,

            звук сладък, най-мил в звуковете,

           ту арфа звънлива, ту меч

           на майстор художник в ръцете.

Не само повтарям, но и нося в сърцето си Вазовата обич към езика ни, към нашата природа, към миналото ни, към отечеството...

Отгръщам томче на Вазов и чета...

Тук е истината за народа ни, за историята, за героите ни – тук е цялата ни родина...

Тук е България!