Сутрешно слънце. Ярки лъчи. Ожънато пшенично поле. В далечината - завод. Магистрала. Кола. Волан и скоростен лост. Скоростомер - 120 km/h. Радиокасетофон. Тонколони. Диско от началото на 90-те. Звукови вълни от музиката - право в тъпанчевата мембрана. Леко подрусващ се на задната седалка човек, изпълнен от ритъма на музиката. А в далечината - пушещ комин. Зад него - утринното юлско слънце.
© Владимир Белов All rights reserved.
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
slavi2002
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
