ДИСОНАНС
ТАКА ЗАПОЧНА 2011 ГОДИНА
Съдбата ми ме бутна с невнимателен пръст в една болница в навечерието на предишната Коледа.
Болнична стая, първи януари, обяд! Малко пациенти, по-точно само двама сме. Тихо бълбукат кислородни апарати. От телевизора звучи новогодишният концерт на Виенската филхармония. И изведнъж тази звукова картина се раздира от настойчив звън на мобилен телефон - остро и пронизително, сякаш запис от преизподнята около казана с катран. Изпадналият в унес съпациент в стаята, разривайки омоталите го шлангове на кислородния апарат, се протяга лениво към свързочното си средство.
- Кажи, бе! - се изстрелва с такава мощ, като че ли не берящ душа под кислородната маска, а някакъв Крали Марко се озъбва на Чер Арапин. Видимо кореспондентът е от фамилния кръг на съпациента и по-нататъшният разговор го потвърждава:
- Що съга го коляте? Ли ви каза я, да чекате а си доам!
Става ясно, че иде реч за прасето, което е просрочило коледната сесия и се е явило на поправителната сесия по ...