Когато хората, наранявани от честността си, писаха “Добрите винаги губят, защото се борят честно”, аз го подминавах, не го разбирах. 

За мен....“Този път беше различно, чувствах се, че сякаш аз съм жертвата”. Защото когато си “израснал на място, където си длъжен да оцелееш” – няма как да различиш добро от зло. И когато те притискат, “...си в ъгъла и се опитваш да подредиш всичко”. Нещата не са такива, каквито ги виждаш по “опаковката”, а “когато погледнеш навън, погледни и в душата си”, намери себе си. Може би, в този свят, където живея “О рая, о рая, събуждам се с добри намерения...” биха ли могли да ми отвърнат със същите?... И лъжите, и истините, печелим или губим, като ги знаем? “Виждам истината в лъжите ти, не виждам никой до теб, но аз съм с теб, когато си сам”, защото от човек до човек има разлика, а от мен до теб - огромна! 

Лъгала съм, предавала съм, по-малко, но все пак съм. Днес... “Не съм като теб да отстъпвам и да се крия в лъжа” и съм горда с това! Аз съм от добрите, губя, но не се отказвам “Защото, когато се откажеш, когато каквото и да правиш не е достатъчно добро”, затова просто продължи! Знаещите това казват: “Няма да бъда съкрушена така, както ти го преживяваше толкова трудно”... И когато “Историята на живота ми, търсейки правилното, но то продължава да ме избягва” е само истина, няма какво да направиш, освен да промениш себе си към добро, да постъпваш с добро, да живееш с добро! Казваш си “Никога няма да кажа никога, ще се боря завинаги!”.

... Сега се спрях ”И знам, че когато всичко е свършило, няма да има нищо, което да се каже”, но ще продължа да се боря, защото знам, че мога!

ПС. "No day dreams to save me!"