Добро
Всички искаме, жадуваме добро. Но, какво, какво е то? Душа сама, сиротна в тяло човешко или на животинка се е свряла. Подаваш хляб, вода и ласка. Прегръщаш топло, шепнеш нежно и гледаш как живота плахо пипалце протяга. Сълза от радост по лицето ти бяга. И правиш му заслон от бури и мъгли. Дано! Дано се задържи!
Разкъсана от злоба, алчност, завист е родната земя. Бият се в гърдите! Аз съм! Аз! А, Тя? Моето добро е малко. Като житено зърно. Но в нея го заравям! Дано порасне! Дано! Дано поникне цяла нива! Белезите нека да покрива! И тя да блесне в своята си светлина! Красива! Силна! И добра!
Това е моята представа за добро и мечтата ми за него.
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
