Какво различава добрите от лошите? Дали има повратен момент, в който човек тръгва по единия от двата пътя и има ли връщане обратно, щом веднъж избереш? Дали всъщност има зли хора по природа, или просто те правят лоши решения, които водят до пагубни действия и не могат да си помогнат. Принудени ли са от обстоятелствата хората да вземат грешни решения? Замъглената ни преценка често може да ни доведе до много неприятности. Лош ли е човек, постъпил лошо, но с добра цел? Целта винаги ли оправдава средствата?   
Това са много въпроси, за които няма универсален отговор. Поради простата причина, че те за различни за всеки човек. Все пак ние сме различни - имаме различни идеали и морални ценности. За някои няма добро и лошо, черно и бяло, а за други всичко се дели на добро и лошо, на черно и бяло. Човешкото поведение е толкова уникално, че е почти невъзможно да бъде  разгадано. За някои човек да постъпи добре, означава да живее по законите на Бог. За друг означава да живее по законите на обществото. За трети по своите собствени. Но не се ли поставяме така в някаква кутия? И се наказваме понякога дори незаслужено за греховете си. Не сме ли всички еднакво добри и лоши. Просто някои развиват едно от двете качества повече от другото в зависимост от средата си. Не сме ли принудени да оцеляваме, изполвайки лошата си страна. В този свят, когато човек направи нещо добро, хората винаги търсят друга причина за действието. Търсят къде има лична изгода.  Колко хора ще запомним с нещо лошо повече, отколкото с нещо добро? Искам да разгадая човешката природа - добра или зла е? Но наистина ли е толкова трудно, някои хора не се спират пред нищо, за да вземат това, което желаят, докато други биха се отказали, ако ще потъпкат моралите си. Но така не са ли те винаги губещите? Има ли кой да определи кое е грешно и кое редно и колко е достатъчно преди да преминем границата? И кой определя тази граница - ние, обществото, Бог?  Някои се обръщат срещу всичко човешко, но все пак са доволни от себе си. Човешката история говори за много злодеи, които рано или късно губят, но в опита си да ги победят, добрите прибягват до техните мерки - падат до нивото им. Тогава   добрата кауза оправдава някои средства. По-добре да умрат хиляди, не милиони. По-добре да загубим битката, но да спечелим войната. Ние никога няма да знаем със сигурност какво кара едни хора да са лоши, а други добри - може би душата, може би липсата на такава. Търсенето на истината само повдига повече въпроси без отговор.