Добър човек с добри постъпки ли си?

               Човек е добър по природа, но той прави добро според своите разбирания за добро. Задача на образованието не е да направи човека добър, защото той е добър и без чужда намеса, а да го учи на това какво е добро, за него и за останалия свят, и да го прави по възможно най-добрия начин. Без образование хората са обречени да правят добро по лош начин, а човечеството - да изчезне.

               Човек и добрина са синоними. Хора инстинктивно проявяват добрина и съчувствие без да се замислят, от най ранна възраст. Обичат другите да се чувстват добре - самите те, близките им, а понякога и съвсем непознати хора. Всеки се стреми към това да действа правилно, според своите разбирания и усещания. По-малките деца, за които е характерно, че все още нямат достъп до гледна точка, различна от своята, могат да правят добро само според своите разбирания и в рамките на някакви ограничения. Същото е валидно и за по-големите, и за възрастните хора. Никой не е избягал напълно от егоцентризма си, от своята гледна точка. Но разбиранията и усещанията на хората водят и до грешки, невинаги са предпоставка за добър край. Воденето на войни, започването на караници, винаги започва с усещането за правота на една от страните. Самата религия, която трябва да се стреми към чистота и святост, е ставала причина за агресия - историята дава примери за това. Обикновено именно хората, които са обладани от мисълта колко добри и прави са, правят лоши неща. Факт е, че хората правят грешки, но и правят жертви в името на близки, тайно дори, без да търсят заслуги, признание. Човекът се стреми към светлината, дори да е сложен от другите или от себе си в графата "лош", иска добрина. Всеки иска да е добър. Въпросът е "Как", а не защо или дали да е добър. Човекът е добър, всеки иска и вярва в това. Въпросът е как да е добър по добър начин... Ние сме добри, но ако се обсебим от мисълта за това, забравяме, че трябва да правим добри постъпки, иначе добрината ще си остане една абстрактност. 

               Образованието се състои от и е резултат от всекидневно възпитание и обучение, преноса на информация, който дължим на децата и тяхното бъдеще. Именно то ни учи как да сме добри, колкото и странно да изглежда това при положение че в училище и в университета се учат само определени знания, а религиозни теми, например, не са силно застъпени. Защото обективността на образователните институции е именно в отдалечеността от силните, емоционалните прояви на човечеството. То има за цел да дава обективна гледна точка за всички, вярващи или не. То не може да направи човека добър, защото човекът си е добър и без чужда намеса и винаги ще се стреми към добро. То може да му покаже как да бъде добър в действията си, във взаимоотношенията си със света. Образованието дава максимално доброто разбиране за това, че има чужда гледна точка, че пред човека винаги ще има неизследвано и дори неразбираемо. Но неразбираемите неща не са такива, за да се спираме потънали в отчаяние от неразбирането си, а за да ги осмислим и да продължим пътешествието си между различни гледни точки. Защото светът наистина е безкраен, поне за човека винаги ще си остане безкраен, и това е хубаво, защото винаги ще има някое ново място, което да посетим. И не е нужно да направиш и една крачка за това, на това ни учи образованието. Нашите добри постъпки се формират в ума, сърцето и душата ни, но не бива да ги оставяме там като абстрактна идея, трябва да ги осъществяваме всеки ден, поне по малко. Всеки човек трябва да си има философия, но и да разбира, че всеки друг също трябва да си има своя философия. И това е хубаво. Няма как да правим добри постъпки без знанието "как", а това няма как да стане без обогатяването на гледната ни точка с други такива, в приемането и разбирането на подвижността и неуловимостта на света. Той просто е там и ни чака да го видим.

               Основното правило в това отношение е да не нараняваме другите. Но как да го правим, ако сме обсебени от мисълта колко сме добри и всичко разбираме, а не прилагаме критична мисъл при умозаключенията си? Как да бъдем добри, ако живеем безкритично и без много да му мислим шестваме из живота така, както смятаме за правилно? Как бихме забелязали измиращи животински и растителни видове и гладуващи деца, ако сме обсебени от мисълта колко добри и съвършени сме? Тръгвайки от вярата, че сме добри, можем да постигнем много повече. Вярвайки, че сме добри, ангажирайки мислите си с нещо по-градивно. Приемайки, че не можем всичко, но можем нещо, може наистина да направим нещо. Не да се чудим добри ли сме или не. Просто правейки добро. Така ще спасим света. Без образование хората остават затворени в своя свят и в света на най-близките си. Именно организираната система на образованието ни дава това, което дори най-добрите приятели не могат да ни дадат - обективната гледна точка, и най-вече - умението да я търсим. Затова своите учители считам за свои най-добри приятели. Разбира се, най-близките ми хора също са мои учители, но съм благодарна на това, че образователната система ни дарява с още повече учители, а не ни оставя само на късмета да попаднем на добри хора. Макар и да съм убедена, че всички хора са добри, вярвам, че понякога е трудно да го видим. Добрите постъпки са тези малки лъчи надежда, които показват на човека, че да вярва в доброто е правилно.

               Човек е добър и образованието не може да го направи добър, а просто да му покаже "как", давайки му достъп до много гледни точки към света, не само такъв, какъвто е, но и такъв, какъвто го искаме. Аз не се моля за повече добри хора, защото всички са такива. Моля се за повече добри постъпки и критично мислене у хората, приемане и разбиране на другостта.