Докога ще бягаме в глупавите страсти на ежедневието?
Гримирахме дните си до неузнаваемост и те изплакаха часовете си, почернени от стореното. 
Не е достоен пътят на плачещия.

Докога ще бягаме в глупавите страсти на мислите?
Болна е всяка мисъл родена от суета.
Пръстите ни се изкривиха от ходене по копчетата на всякаква техника, а мозъкът лее сълзи от косите.

Докога ще бягаме в глупавите страсти на държавите?
Преклонили глава на запада, с вяра дошла от изтока, медитираме с идеята за политика, която ще възкреси Ботев и Левски.

И все бягаме и бягаме, чужд ни е съседът, и оная звезда, която премига безразлично на почернените ни дни. Чужди са ни пътищата и камъните, както и дупките, и най-вече онези - черните дупки, гледащи от космоса човешкото ни падение. Глупаците до един вървят с гордо вдигнати глави, защото разумните узнаха, че нищо не знаят и ги сведоха. Но те не разбраха, че в мига, в който сведоха главите си, за тях ще е вечен само пътят, който е пред краката им, а глупакът ще гледа звездите. 
Кой е по-мъдър тогава, глупакът или знаещият?