Много често, замисляйки се върху въпроса за смисъла на живота, стигаме до една от красивите думи в българския език "вечност" и потъваме в размишления "Какво всъщност е вечността и щом като ние хората не сме вечни, може ли нещо друго да се запази толкова дълго време непокътнато и непроменено, че след това да добие определението "вечно"?
Преди няколко месеца в моя живот навлезе един герой, луд в своите постъпки и разумен с своите стремежи... да, разбира се, това е вечният герой Дон Кихот. Вечен в мечтите си за по-хубав свят, вечен в борбата си срещу злото, вечен във вярата си в доброто. Качествата и мечтите, които притежава Дон Кихот са вечни, а той като техен носител се превръща в един герой на всички времена и народи.
Дон Кихот е един герой, със който задължително се запознаваме пред нашето обучение, и често, от пръв прочит, у нас възниква въпроса "Какъв е смисъла да учим и четем за някакъв си безумец?" А всъщност като помислим за Дон Кихот, който е смешен в стремежа си да възроди мина ...