Не си въобразявам. Виждал съм ги със собствените си очи. Всъщност все по често се сблъсквам с тях. Виждам ги и сега; точно в този момент. Ето ги. Малки са, но и не са. Очите им ги издават. Пламъкът почти е изгаснал. В очите им не искри чистотата на деца. Гледат като обременените големи. На дванадесет години са, но са възрастни. Остарели са преждевременно, защото нещо жестоко се е случило в живота им. Връхлетяло ги изневиделица и е угасило онази красива наивност и непорочност, която притежават само невинните.

Ето ги пак. Много са. Изпълва ме от онзи гняв, от който няма причина да се срамувам и си спомням думите на Божия Син по адрес на онези, които омърсяват децата. „Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.“ (Лука 17:1-2)

В какъв свят живеем само! Свят, в който малките биват съблазнявани, а това дори не прави впечатление на повечето хора, защото изкушението е вплетено в образователната програма. Понякога си мисля (с риск да бъда обвинен в разпространяване на конспирации), че във високите етажи на властта екип от социални инженери се е заел със задачата да изкорени многовековните морални норми чрез неправедно законодателство и да насади на тяхно място порочни практики, които в крайна сметка ще доведат до пълна деградация на обществото.

Може би именно това е обяснението на въпроса защо голяма част от политиците се опитаха да наложат злополучната Истанбулска конвенция, която цели въвеждането на така наречения „трети“ или „социален“ пол. Ако има целенасочено социално инженерство, това означава, че конвенцията не е синдром за току-що появила се лудост в намеренията на управляващия елит да моделира обществото по нов начин, а е логичното развитие на нарочно и последователно практикуване на социалното инженерство, целящо да моделира човека на новия световен ред.

Спомням си, че още през 2012 година в редица училища в България бе предложен пилотен проект, в който се изучаваше финансирано от ООН учебно помагало, озаглавено Азбука за теб и мен. Като родител тогава бях силно ангажиран с това да направя всичко възможно, за да видя как детето ми расте в един свят, в който детството може и трябва да бъде изживяно от малчуганите. Но онзи свят не беше такъв. В онзи свят някой бе решил, че има право да сложи ръка на детето ми, като се опита да го въведе в тайния сексуален живот на възрастните.

Вероятно тези спомени са твърде мрачни и пресилени. Така ли мислите? Нека направим един експеримент. Затворете очите си и си представете, че е сряда сутрин, а детето Ви вече е от другата страна на училищните стени и е готово да се учи.

Звънецът бие и… неочаквано в класната стая влиза непознат човек, когото учителката представя като специалист от ХЕИ. Човекът нервно се прокашля и плахо заявява, че е поканен от училищното ръководство да проведе лекция от програма за сексуално и репродуктивно здравно образование. Тази програма е за деца от пети до осми клас и Вашето дете, наскоро навършило дванадесет, чувайки думата „сексуално”, се усмихва неразбиращо заедно със своите съученици, а в погледа му се чете объркване и за миг се запалва пламъче, непознато до този момент.

Лекторът отваря учебника, носещ безобидното име „Азбука за теб и мен”, и започва да прелиства, без да спира на страниците, в които е написано, че това ръководство е част от образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за население. Бързо отминава и страница шеста, където впечатление правят имената на авторите на пособието, екип от психолози, сексолози и медицински специалисти. Едно от тези имена е звучното Марта Дяволова – програмен директор на Фонда на ООН за население в България, но и то остава незабелязано, защото най-сетне учебникът е отворен на правилните страници и лекцията започва.

В раздел „Полови роли и сексуална идентичност” Вашият син или дъщеря се запознават с въпроси, свързани с хомосексуализма. Лекторът образова детето Ви, като цитира наръчника за сексуално здраве, в който са записани следните текстове: „Съществуват най разнообразни хипотези за причините, които предизвикват промяна в обичайната сексуална ориентация… пример за това са: биологичните хипотези или психо-социалните теории; Най-несъстоятелни са идеите, че хомосексуалността е проява на морална деградация и падение…”. „Нравственото осъждане на хомосексуалността и приемането й за грях произлиза от християнската традиция. Доколкото обаче човек не избира сам каква да е неговата сексуална ориентация, то насочеността на еротичните преживявания, която всеки открива у себе си, не би могла да бъде обект на нравствена оценка.”; „В страни, където законодателно е уредена възможността хомосексуални лица да сключват брак помежду си и дори да осиновяват деца, практиката показва, че хората с хомосексуалност биха могли да бъдат отлични съпрузи и родители.”

След това, в раздел еротика, дванадесетгодишното Ви дете получава тази информация: „Образователни цели на раздела са: Първо – работата по тази тема цели да развие чувствителността на учениците към техните еротични преживявания и еротичните преживявания на съучениците им. Второ – развитието на позитивна нагласа към еротичните фантазии и индивидуални практики, свързани със самостоятелното удовлетворяване на еротичните потребности, е друга съществена цел при работата по тази тема…”.

Звънецът най-после бие. Изминали са само четиридесет и пет минути. Четиридесет и пет минути само, но вашето дете, вещо водено от специалист от ХЕИ, допуснат в училище от държавните началници на съвременните будители, вече е без време разбудено за своите еротични фантазии и за това що е то хомосексуализъм. И ефектът е налице – детското сърчице вече е убедено, че безкритичното отношение към наученото е правилното отношение.

Сряда сутрин е, и докато Вие сте се впуснали във вихъра на поредния забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности, Вашият син или дъщеря вече не са същите. На дванадесет години детето Ви е остаряло преждевременно.

Сега отворете очите си и спрете да си представяте. Описаното събитие не е измислица. По действителен случай е. Случай от 17.04.2013 година – сряда сутрин. Оттогава изминаха цели осем години. Онези дванадесетгодишни хлапаци вече са големи хора, които са поели по своя път и трудно можем да установим колко сериозни са последиците от онзи урок. Едно обаче е сигурно – онези четиридесет и пет минути от онази сряда представляват един открит урок по съблазън на детските сърца. Колко такива уроци са се провели оттогава в българските училища? Не знам. Нямам точна статистика, но точно мога да видя ефекта от съблазняващото детските сърца образование. Вие не го ли забелязвате? Ето го. Вижда се толкова ясно в очите на дванадесетгодишните старци.