В началото на заниманията с Бойното Изкуство учителят извайва от ученика форма, която включва точно определени движения и не-движения, изпълнени или неизпълнени по точно определен начин.
В последствие формата се пълни със съдържание, което я изпълва и й придава смисъл. Следващата стъпка е съдържанието да прелее извън формата и да се отърси от нейните ограничения. На този етап могат да се случат две неща:
1. На съдържанието да бъде наложена друга, по-добра форма, която след това на свой ред да отстъпи пред още по-съвършена форма и така нататък. Този път на развитие условно може да се нарече Пътя на Формието.
2. Практикуващият да използва директно съдържанието, като във всеки един миг то да може да заеме най-подходящата за дадения момент форма. Този път е Пътят на Безформието.

В Пътя на Формието се изучават различни форми на поведение, които прилягат на дадени ситуации. Адепт на този път може безпогрешно да разпознава всяка ситуация и да намира правилната форма, която се явява и готовото й решение. Ако за дадена ситуация няма предварително подготвена форма, то се избира такава, каквато най-много се приближава до търсената и се прилага до колкото е възможно тя.

Адепт на Пътят на Безформието развива своето чувство за импровизация, умението да разглежда всяка една ситуация като уникална и съответно да намира уникално разработено специално за нея решение.

Пътят на Формието учи, че всяка техника (вадза) трябва да се научи в своя "чист" вид, да се повтаря безброй пъти, за да се разбере, а после да се отработят и нейни вариации (хенка) за ситуации, в които може да се прилага. Колкото са повече тези вариации - толкова по-богат арсенал от възможни реакции ще има адептът.

Пътят на Безформието учи, че всяка техника (вадза) трябва да се научи в своя "чист" вид, да се повтори безброй пъти, за да се разбере, а после да се отработи в различни ситуации, за да се развиват вариациите й (хенка). Колкото повече вариации се развиват - толкова по-богат на възможни реакции ще стане арсеналът на адепта.