Моля за коментари, мнение, критика или изобщо
за нещо, което ще ми помогне да видя как съм се
справил.
 Благодаря ви предварително.

 Приятно четене. 

Един въпрос – едно незнание

 Човек нивга не ще разбере себе си, ако не разбере света,
и нивга не ще разбере света, ако не разбере себе си.

 Здравей, приятелю! – познаваме ли се? Кой си ти? А кой съм аз? Кои сме ние двамата? Къде живееш? Аз къде живея? Къде живеем и двамата? А защо живеем? Какво всъщност е животът? Каква всъщност е същността на същността?

 Доста въпроси ти зададох като за първа среща, а? Сигурно мислиш, че ще можеш да отговориш на всички – на някои веднага, а на други може би след кратък размисъл? Прав ли съм? Греша ли? Какво означава да съм прав обаче? Кой казва кое е грешното и кое вярното в този свят? А още по-важното – кой е този свят? Замислял ли си се някога?

 Искаш ли малко да „форсирам” мозъка ти? Да го впрегна да работи на малко по-бързи обороти с няколко... да ги наречем „нелепости”? Ако желаеш – чети надолу – ако ли пък не – тогава затвори страницата или скъсай листа. Ти сам решаваш какво да правиш, аз просто ще продължа да си пиша.

 На въпроса „Кой си ти?” как би отговорил, друже? Интересно ми е-знаеш ли кой си? И не говоря за име, дата на раждане, образование и фамилия. Въпросът е кой си ТИ, а не в какво си започнал да се превръщаш от раждането си. Трудничко е да се отговори май, а? Спокойно, на мен също ми е трудно. Все пак – малко са хората, които биха могли да отговорят, поради простата причина, че повечето не знаем каква е същността на нашата същност. Ще ме попиташ защо? Отговорът е точно под заглавието – или аз смятам че това е верният отговор. Няма как да се опознаем, ако не опознаем света, в който живеем, както и обратното твърдение е валидно. Ние сме част от света и той е част от нас. Трябва да намерим истината – истинската истина за нещата, защото иначе всеки отговор на въпроса „Кой съм аз” би бил практически невъзможен.

 Доколкото знам, философите винаги са търсели отговор на въпроса „Какъв е смисълът на живота”, но до сега никой не го е намерил. Поне аз така съм чувал. И наистина – какъв е смисълът на живота, приятелче? Като се замислиш – ние се раждаме и единственото, което правим през целия си живот е да ядем, да пием, да четем и уж да учим, да следваме идеали, да избираме правия за нас път, да си намерим професия, семейство и накрая пак да отидем там, от дето сме дошли. Има ли смисъл в това? Има ли смисъл в живота изобщо? Защо се раждаме, след като умираме? Защо умираме, след като искаме да живеем? Кой решава кога е дошъл сетният час на един и кога друг трябва да поеме първата си глътка въздух? След като толкова ни е страх от смъртта – защо й позволяваме да ни победи? А какво е безсмъртието, щом все някога ще ни застигне гибел? Защо живеем щом няма смисъл? Защо градим, след като ще бъде разрушено? Защо рушим, след като ще бъде построено? Защо се борим за величие, щом ще ни стигне забрава? Има ли смисъл да сме „някои”, след като в потока на времето сме „никои”? Защо нося скъпи и красиви дрехи, когато в гроба си ще бъда гол и бос? Защо вървя, а не мога да летя? Защо се храня, щом отново ще огладнея? Защо съм това, което съм?

 Така да се каже, от дотук написаното следва, приятелю, че животът е странно нещо. Веднъж бях казал, че подобен на бял лист хартия, животът е това, което напишем върху него и така го разбираме. И все пак животът добър ли е, или лош? Справедлив или нечестен? Крив или разбран? Рационален или хаотичен? Страдание ли е, или приказка? Защо едни се раждат с корона, а други с мотика? Защо едни карат Бентли, а други ходят пеша? Защо едни се хранят със злато, а други заспиват гладни? Защо едни са здрави, а други болни? Защо едни са велики, а други нищожни? Защо аз съм аз, а не син на някой олигарх? Защо здраве и щастие са толкова зависими от пари и обществено положение? Защо милостивият господ не подава ръка на нуждаещия се? Защо се извисява молитва от джамията, след като онзи, за когото е предназначена, няма да я чуе? Защо вярваме, след като нищо не се променя? Защо всичко се променя не в това, в което вярваме? Какъв е смисълът да се издигнем в йерархията, щом отново ще паднем? Какъв е смисълът човечеството да върви нагоре по тази стълба на падението? Как трябва да се живее, когато нищо не е вечно? Как да мечтаем, когато реалността е убийца на чистите желания?

 Добре, доста казах до сега, но до колкото виждам, нищо не е свързано със заглавието май. Ще ме извините за това, че обичам да се отплесвам от главната тема. Не си падам от най-съсредоточените и умни хора. Та, да продължа – кой, аджеба, е тоз пуст въпрос и това пусто незнание? Честно казано – и аз не не съм много наясно. Само да не кажете, че тука си измислям някакви неща. Просто ми е малко трудно да го формулирам така, че вие да го разберете по-лесно. За да ви стане ясно, ще започна малко по-отдалеч и ще се опитам чрез едни други въпроси да изнамеря главния такъв(дано успея). За основа ще ползвам твърдението на човек, казал някога някъде следното: „Човечеството не се е променило ни най-малко от Каменната ера до сега”.

 На първо лице – това вярно ли е? Наистина ли не сме се променили? Все пак да се сравнява онази с днешната епоха е като да се сравняват магаре и самолет. Малко безсмислено ми изглежда... напълно безсмислено дори е да оспорваме това твърдение, защото не можем – неговата правота е твърде тежка. Поне за моите плещи – не знам за вашите. Но аз смятам че е прав. Какво всъщност се е променило у хората от тогава до сега, освен начина на живот? Това, че сега летим в небето и се движим с 200 km/h не ни прави по-различни. Все още продължаваме да се раждаме и да умираме невежи за този свят и за самите нас. Хвалим се наляво и надясно, че сме постигнали супер много в науките и технологиите и сме станали свръх, ама свръх, баш интелигентни! Тогаз нека ви питам няколко въпроса. Нека въпросът е и за теб, приятелю, читателю или който си там. Да видим колко, аджеба, умен е човекът...

 Като за начало да започнем с това – каква е същността на всичко? Всичко има ли същност? Как така от нищо става нещо, а от нещо нищо? Защо водата тече надолу, а не нагоре? Защо замръзва, а не гори? Защо огънят гори, а не замръзва? Кое прави златото по-ценно от дървото? Защо дървото е дърво, а не е злато? Въздухът защо няма форма? Какво има зад Хоризонта на събитията, за който говорят по Нешънъл Джиографик? Камъкът защо е тежък, а не лек? С какво би предпочел да бъдеш ударен – с камък или с дума? Кое боли повече – изстрел в сърцето с куршум или с истина? Ако омразата и убийството от омраза са зло, то любовта и убийството от любов добро ли са? Слепецът, който вижда истината, сляп ли е? Зрящият, който остава сляп за нея, зрящ ли е? Сакатият, който върви напред, макар да стои на едно място, сакат ли е? Мракът мрак ли е, ако не го виждаме? Страхът страх ли е, ако не го усещаме? Болката болка ли е, ако не я изпитваме? Защо мразя, когато обичам? Защо обичам, когато мразя? Защо се боя от смъртта, щом не мога да я избегна? Защо се боя, когато няма избавление? Кралят или неговите поданици са по-важни? Какво е един владетел без своя народ? Какво е един народ без своя владетел? Аз ли съм по-важен или обществото? Кое прави едни по-ценни от други? Какво е 100 без 1 отпред? Какво е 1 без 0-те отзад? Какво значи да си красив, щом за някои си грозен? Какво значи да си умен, щом като знаеш вече откритото? Господ безгрешен ли е, щом е създал този свят и е пуснал вируса на човешката раса? Какъв е смисълът, след като не може да бъде открит? Защо се смеем, когато ни се плаче? Защо плачем, когато ни се смее?  Куршумът ли убива, или ръката, държаща пистолета? Наркотикът или измореният ум разрушава човешкия живот? Защо му казваме да живее, след като не знаем що е то живот? Би ли жертвал един в името на милион? Би ли жертвал милион в името на един? Защо обичаш, след като не цениш? А защо цениш, след като не обичаш? Аз ли съм грешен, или светът е побъркан? Да убиеш един, за да спасиш друг, добро ли е? „Зъб за зъб, око за око” зло ли е? Това, което пиша, има ли смисъл, след като ще бъде забравено? Защо кръгът не е квадрат? Защо гледаш върха, когато си в низината? Защо се смееш, когато си горе, щом това може предизвика лавина? Защо имаме глас, който не се чува? Защо имаме души, когато живеем като роботи? Защо имаме чувства и разум, когато си оставаме същите диваци като от преди хилядолетия?

 Приятелю, сподели ми, как би реагирал, ако ти кажа да сравниш дланта си с Вселената? Ще ти се стори ли абсурдно? Ще ми се присмееш ли? Без значение какво ще ми кажеш -  съветвам те да го сториш. Хайде, погледни малката си нищожна длан. Тази, с която пишеш, храниш се, милваш, удряш, спасяваш, убиваш или просто рушиш. Виж я добре. Какво забелязваш? Няма ли същия размер като Вселената? Нима за нея знаеш повече, от колкото за Вечния мрак? Ами ако те попитам защо е такава формата й? Каква е същността й? Как така това на пръв поглед незначително нещо би могло да спаси или отнеме живот? Защо, след като би могла да върши добри дела, човешката длан е цялата оцапана в кръв? Как, когато би могла да създаде мир, тя обявява война? Можеш ли да ми отговориш на тези въпроси? Поне на един? Тогава ми отговори, приятелю, как да познаваме света и Вселената, как ще отгатнем  всичките въпроси горе, след като дори не познаваме собствената си длан?

 Един въпрос – едно незнание. Разбрахме ли най-накрая коя е тази загадка? Дали да не дадем на някой интелектуалец да отговори? Ще може ли обаче? Аз лично си признавам – не мога. Знам единствено и само въпроса. Да си го кажем честно, все пак от самото начало сме правили само това, нали – да задаваме правилните въпроси и сами да си даваме грешните отговори. Е, драги мой, повече няма да те мъча. Въпросът, който от началото искам да ти задам е (ако можеш отговори, ако ли не – здраве да е!) много прост – Защо това, което е това, което не е?

 Един въпрос – едно незнание.

   Искрено ваш: Виктор Нойз
   (ако може ми кажете и какво мислите за псевдонима ми :D)