Една неугасваща любов...
Случи се... В един безличен и нищо необещаващ ден... Срещнаха се! Те... Толкова различни и далечни души. Опознаха се- две наранени и разбити сърца. Пламна искра между две непознати същества. Но какво беше това? Любов? Страст? Утеха, която всеки е намерил при другия? Или просто временно привличане? Тя искаше, наистина искаше да е любов. И вярваше в това. В началото бе толкова красиво. Те бяха далече един от друг, но в мислите им разстоянието го нямаше. Търсеха се непрекъснато. Интересуваха се един от друг. Копнееха някой ден да се срещнат. Да можеха да се докоснат... Да можеха да се почувстват... Но времето им изигра лоша шега. Тази любов, това привличане, това привързване сякаш изчезна. Или страхът се оказа по-голям. В продължение на години тези неясни чувства ту се появяваха, ту изчезваха. Много пъти се изрече думата "сбогом". Много сълзи се проляха. Любов ли бе? Кой може да ми каже? И ако не е, защо толкова боли?
Изминаха години. Години, в които мълчанието надделяваше. Но ето, че дългоочакваният ден дойде. Това бе нейната мечта! Толкова дългоочаквана съкровена мечта! И ето, че се сбъдваше.
Тя бе там и го чакаше. Притеснена и нетърпелива. Нетърпелива, да види най-накрая него! Нейната голяма и невъзможна любов! Да го прегърне, да го целуне, да го докосне...
И ето, че този миг настъпи! Той спря своята кола пред нея. Тръгнаха един към друг. Какво се случва, Господи? Сън ли бе или реалност? Най-накрая тези две толкова различни и далечни души се събраха. Най-накрая устните можеха да целуват, ръцете можеха да докосват... Най-накрая две тела, толкова дълго жадуващи едно за друго, се сляха в едно. Това бе вече нейната сбъдната мечта. "Но аз останах без мечта! Отсега-нататък моята мечта ще бъде това да се повтори!"- каза му тя! А той, смеейки се, ù отвърна- "Ти наистина си луда глава!".
Дойде време да се разделят! Красивият сън беше към своя край. "Пак ще се видим!"- прошепна ù той на раздяла. Но тези думи се изгубиха в пространството. Не след дълго бяха заменени с думите "Не ме търси повече!". Как? Защо? Любов ли бе, или просто страст, желание, любопитство? Хиляди въпроси увиснаха във въздуха. Отговорът обаче беше един. Това бе краят! Краят на нещо несъществуващо и същевременно толкова истинско. Краят на една луда и невъзможна любов! Сега тя трябва да го забрави. А искаше толкова малко. Всъщност, тя искаше само и единствено да го обича.
Любов ли бе? Да! Това бе любов! Една неугасваща любов...!!!
© Анджела Иванова All rights reserved.
