Двойникът с ножа, с който бях прободена, сега пее върху криле на ангел и не го интересува за изгубената любов. Сега с кърваво сърце вървя и пътища пред мен се пресичат. Дишам, но не знам дали ще продължа без теб, любов моя! Вървя, усещам студа по ръцете си, но твоята любов ме сгрява. Искам да мечтая отново - за теб и любовта, но тази тъга не ми дава покой. Желая  огнената ти ласка отново, но бурни ветрове я гасят безпощадно. Да те чакам ли или да те търся? Да вървя ли по тъмната пътека или да се спра. Да пея сили нямам. Изгубих себе си и името си по пътя. Моля се, но молитвите не помагат.Сърцето ми се е превило от тъга. Искам, но не мога това да променя. Раните по мен не зарастват. Сърцето ми спира, но виждам лъчите на слънцето и си мисля за теб.Боли, но е красиво.Ароматът на замръзналото море ми напомня за теб. Виждам няколко лъча, но слънцето - не. Виждам твоите ръце, но тебе - не. Ще продължа да вървя по пътеката дори без сърце и душа. Честта ми е разбита на парчета от жестокостта. Очите ми, пълни със сълзи, надяват се да видят само теб! Надявам се, че някой ден ще те срещна и рози ще падат от небето в чест на любовта!