Живея, за да оставя нещо след себе си.

Моята философия за живота е толкова проста... раждаш се, ти си плод на полов акт, както всички останали, нищо по-специално. Не избираш какъв се раждаш, в какво семейство, не избираш цвета на кожата си, не избираш дори и в какво здраве ще се родиш, но избираш сам пътя на живота си. За мен „съдбата” е понятие, което използват хората без въображение и без потенциал. Съдбата си ти - не е свръхестествено явление, не е карма, не е късмет - тя е твоят път. Моят път е този към щастието... не мечтая за професия, с която просто ще се хваля и ще получавам респекта на посредствените хора. Не искам мъж, който да ме осигурява, за да се чувствам добре. Не искам да седя в автомобил за стотици хиляди и да пътувам от точка А до точка Б всеки ден... едно и също...

Не понасям посредствеността! Хейтър съм, защото търся правдата и духовната ценност у хора, които живеят в духовно обезценена държава. Евдемонист съм, защото намирам смисъла на всичко в собственото удволетворение и щастие, което предполагам ме прави и ’’съвършен егоист’’, както казва майка ми.

 Искам да живея така, че да трупам опит, да се смея и да плача, да съм интересна за самата себе си, да изпитвам любов към живота и хората в него, да им помагам с каквото мога. А животът, както знаем, е толкова несправедлив и суров... колкото повече го пречупваш през собствената си призма обаче, толкова по-близо си до това да откриеш мястото си в него. Замислям се, че всяка секунда, прекарана в сън, пред компютъра или правейки нещо, което не ти доставя удоволствие, или е просто безполезно, е секунда на пропуснати възможности.

Какво всъщност означава животът? Да се прочуеш? Да срещнеш любовта? Да си интелигентен? Да осигуриш децата си? Да блъскаш цял живот, за да живееш в лукс?

В крайна сметка всички вървим към гроба - не зная кога ще ме сполети най-лошото,  затова искам да прекарам живота си, опознавайки света и неговите чудеса, да изпитам удоволствието от цялото изкуство на Земята, искам да чувствам и да изживявам емоции, да срещна хора, които ще ме променят. И един ден, когато ми закопаят тялото в земята, душата ми няма да остане да витае наоколо, защото „душата” е твоята личност. Нея си оставил у хората и след себе си. Душата е твоето физическо присъствие, а както казах вече, за мен човекът е чисто математически и физически изграден.

Искам един ден да си кажа „Аз съм щастлива, защото следвах моя път” и преди кръгът на живота ми да се затвори, да съм сигурна, че не съм изпуснала нито една възможност, дори миг от колоритността му!

Живея, за да оставя нещо след себе си.