Есе на тема:”Човек се ражда свободен,а навсякъде е в окови.”
Вилияна Иванова Попова от 10 клас
Есе на тема: ”Човек се ражда свободен,а навсякъде е в окови.”
Жан-Жак Русо
Човек винаги застава пред някакви дилеми през живота си, които трябва да разреши. Почти всеки ден той трябва да избира между доброто и злото, между моралното и неморалното и дори между това дали да бъдеш свободен или подвластен на някого. Този избор в повечето случаи зависи само от самият човек. Той сам решава какво да направи в дадена ситуация.
Какво означава да бъдеш свободен? Повечето тийнейджъри биха отговорили, че свободата е самоконтрол, че човек е свободен, когато прави каквото си иска без някой да го ограничава, но всъшност, според мен, нещата въобще не стоят по този начин. Например свободата като избор: някой решава да си каже мнението за друг човек без да пести болезнените думи, без да бъде дискретен, по този начин той е изразил свободно своето мнение, но дали е постъпил морално? Не! Вярно, той е казал истината, но ако просто си замълчи, може би ще постъпи по-морално. А най-правилно и толерантно би постъпил, ако каже недостатъците на другия човек по по-дискретен начин. Така нито пристъпва моралното, нито пък пренабрегва своята свобода на избор.
Всичко и всеки в света си има граници, дори и свободата. Границите на свободата съвпадат с границите на морала. Когато се прекрачат тези граници вече не говорим за свобода, а за свободия, за незачитане не ценностите и за неуважение към мнението на отсрещния човек.
“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.” - една велика мисъл, изречена от велик човек - Жан-Жак Русо. Какво иска да ни каже мислителят? Точно това: че човекът сам решава как да постъпи, но винаги има едни такива “окови”, които го принуждават да постъпи правилно. Според мен тези, т.нар. “окови” са съвестта на човека, защото само този Демон (както е нарекъл Сократ съвестта), би могъл да те спре, за да не сгрешиш. Но ако този “вътрешен глас“ не се послуша, той се “обажда” постоянно, като напомня винаги за лошата постъпка.
Аз мога да кажа, че съм свободна, макар и да съм подвластна пред родители, учители и други, по-висше стоящи хора от мен. Аз съм свободна да избирам какво да напрвя, стига да не накърня достойнсвото на някого, а ако това стане, волно или неволно, от страна на морала аз съм задължена да поправя своята грешка, например като се извиня на човека, когото съм наранила. Аз съм свободна да изразя своето мнение, но по начин, с който бих била както изчерпателна и ясна, така и толерантна и дискретна.
Всеки “човек се ражда свободен”, но тази своя свобода той трябва да може да контролира, защото, когато пристъпиш “границите” й, това понятие не се нарича вече “свобода “, а бива заместено с някои други понятия като: неуважение, нахалство, незаинтересованост и много други, в зависимост от ситуацията. ”Човек се учи, докато е жив”, но не научиш ли първо какво всъшност е свободата, може да си и най-добрия в някаква област, но за Морала ти цял живот ще си останеш неук!
© something else All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Eseto mi haresa !
-
"Правилно","добро" са разтегливи понятия.
-
"някой решава да си каже мнението за друг човек без да пести болезнените думи, без да бъде дискретен, по този начин той е изразил свободно своето мнение, но дали е постъпил морално? Не!"-Не виждам нищо неморално в говоренето направо.Границите на свободата не съвпадат на 100% с тези на морала.Например,аз искам да полетя,но гравитацията ме ограничава,а в стремежа ми няма нищо неморално.Има го този момент,че съвестта възспира да се вършат неморални деяния,но мисли прагматично,за малко хора е ограничител.Мен и още 6 милиарда души ни възпрепядства(доколкото е възможно)законът,да правим много и неморални постъпки.Мисля че трябваше да започнеш с нещо от рода на "човек по начало се ражда в окови".Огледай се.Виж сградите,небето,земята,крехките ни тела.Трябваше да споменеш,че само съзнанието е абсолютно безгранично и свободно.Или пък не е.Може би, знанията(пределът на всичко познато)ограничават съзнанието ни да не се разпростре още по надалеч и да завоюва нови "територии".
Поздрав!Бива си я творбата. -
добро е поне за мен.Ама да знаете че не сам много добър по литература
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пожелавам на авторката да запази тоя свой дух дълго след като ученическата възраст отмине.
По тая "вечна тема" не есе, а трилогия да напишеш все едно нищо няма да кажеш.
Красимире, това - "човек по начало се ражда в окови", направо ми го "взе от устата".Не съм съгласен с теб, обаче по отношение на твърдението ти, че говоренето направо е добро решение.Как беше пословицата - " На умния в ума, на глупавия в устата"?
Според мен морала също оковава свободата.
Още веднъж поздравявам Вилияна за хубавото есе.