Една изказана мисъл „Явно голяма част от естествените мозъци Вече са изкуствени“, ме провокира към размисъл. Ето го и него...

Явно голяма част от естествените мозъци вече са изкуствени". Факт! Погледнете младите! Те сякаш са орязана версия на хора . Груби, агресивни, цинични. Сякаш излети по калъп. Анцуг, маратонки, изкуствени материи, в "свещена" комбинация с бръсната глава! В доброто старо минало, човек с бръсната глава, се приемаше за индивид в особено състояние. Или е въшлясал, или предстои да влезе в казармата , или мобилизация за война. Тоест съвсем преднамерено е търсена загубата на идентичност. Липсата на коса подсъзнателно е оскъдица, някъде вътре в самия човек. Тъй наречените „млади“ мразят косите си! Не се чудете защо толкова млади мъже нямат коси. Причината не е само в стреса или лошата храна. Основната причина е, че косата има женска енергия, мека, нежна и духовна. Днешните млади мъже са дали превез само на грубата първичност от мъжката си енергия. Тази свещена божествена енергия, дадена от създателя, е която трябва да им помага да бъдат водачи и защитници на жената, и децата в живота си. Взимайки от свещената мъжка енергия само грубостта, е точно тя тази, която унищожава косата им. Насложените погрешни мисловни модели, негативните социални влияния, че утвърждавайки се с грубост и агресия, така по-добре ще преуспеят и ще се реализират в живота си, и ще им дадат предимство, са груба, трудно поправима грешка. Въпрос на време е неправилното използване и губене на времето, в евтини удоволствия, като навсякъде натрапваният хазарт, спечелване на бързи и лесни пари, изобщо цялото отклоняване на вниманието към позитивно развитие на потенциалите, заложени в младия човек, и то съвсем преднамерено, превръщат младите хора в психично състарени индивиди, пълни с проблеми, зависимости и ежедневни фрустрации. Свръхнатрапването от нехуманни медии за един „прекрасен“, „лесен“ и съвсем лесно постижим живот, чрез кредити, постоянен неспиращ купон, създават фалшива представа за същността на живота, за неговите истински цели и реализации. Удоволствието не може и не трябва да се отлага, то трябва да се преживее на момента. И оттам импулсивното поведение, липсата на задръжки, изпадане в крайности, създават чудовища. Прекалено твърди и неотстъпчиви индивиди, привнасят само груби, агресивни енергии в света и в бита на нацията ни. Мекотата, наивитетът, така характерни за младите преди 30- тина години, вече са заменени с краен материализъм, за който печеленето на пари, съвсем съзнателната измама, нарушаването на социалните правила и норми, са част от себедоказването на тази версия на младите. Ето и оттук налудната фиксация към физическото тяло, в която всеки тренира като обезумял, мъкни огромни сакове, в някакви спортни зали, без да осъзнава дали това е негово желание или социално натрапено от тенденциите. Дори тези, които карат велосипед през лятото. В някои от тях работи същата тази програма за абсолютната важност, с която са се захванали, буквално като навити на невидима пружина. Все едно някой ги гони. Привнесеният в този вид абсурдно мислене - максимализъм, утвърждава една агресия, невъздържаност и погрешна представа, за изкуствено напомпана собствена значимост, която стимулира различията и дискриминацията. Изказът на „младия“ човек, е нещо над което си струва да се обърне внимание. Преобладават три-четири основни обръщения, като: чуек/човек/,маняк, мой, лице, и прочие обръщения, изказани с пренебрежение към този към когото са отправени, без почти никъде в разговор да се използва името на съответния човек. Превез на материалното над духовното е толкова видим. Калъп, в който попадат слаби, млади съзнания, които не искат да потърсят скрития потенциал в себе си и да развият този потенциал с четене, самонаблюдение, саморазмишление, изкуство, музика, позитивен спорт, и да потърсят отговорите на болезненото житейско съществувание, с което рано или късно ще се сблъскат! Не желаят да се отърсят от наложения безумно, материалистичен диктат на технологични тенденции, трендове, всякакви безумия. Една немалка част от младите хора, не считат за нужно да стъпят на знание, което идва от предците им. Чудесно това може да се види и в куиз предавания от типа „Последният печели“. Млади хора с абсолютно сгрешена самооценка, без базови знания се включват в предаване от изключително високо ниво. И така в плен на обсесията, която им дават технологиите, твърдо убедени, че от тях започва светът и оттук самовлюбената самонадеяност „прекрасно“ разцъфва в безумни претенции към другите и към света. Патологичната фиксация към физическото тяло обаче не е най-лошото, наблюдава се някаква извратена самодостатъчност, гарнирана с егоцентричност, самомнение за неотразимост и неповторимост. Сякаш са решили всичките си житейски проблеми, възприели се за господари на света. Простичкият факт е, че изместват реалните си проблеми, често съвсем неосъзнати, замествайки ги чрез арогантно, предизвикателно държание, сляпо преследване на ежеминутни удоволствия, както и постоянна заетост с технологии и тяхното стримване, ъплоудване, безумно споделяне. Заетостта с телефона, слайдването на безсмислени новини, клипове, постове, бавно невротизира и унищожава елементарната концентрация в човека. Последствията са тежки: липса на търпение, внимание, лесно губене на интерес, импулсивно поведение, невъзможност за контрол върху възбудните процеси, както и съвсем неразвити задръжни процеси. Като следствие стъпките към сериозни психични разстройства, конфликти, постепенно се натрупват и затормозяват психиката, като я обсебват до степен на неприемане на нищо чуждо и различно. Това чудесно се демонстрира по автобуси и спирки, изнервени и невротизирани млади хора, без енергия, които с лекота се забъркват в съмнителни дейности и проблеми, превръщайки се в енергийни вампири, изискващи и доминиращи. Девалвирането на ценностната система на цялото ни разкапващо се общество, равнодушието между хората, непукизмът, създава чудовища, които съвсем скоро ще излязат из под леглата и ще изядат невярващите. Мантрата „ Не ми пука“, „ Животът е такъв какъвто сам си го направиш“, „Силните владеят хаоса, само слабите се стремят към ред“ и прочие замозалъгващи се фрази, "че си над нещата“, "че теб не те засяга нищо", защото си особен фактор, се срутват при първия допир с хаоса на битието. Някога, съвсем немного отдавна, великият Юнг беше казал нещо над което цял живот трябва да разсъждаваме: "Който гледа навън - сънува, който гледа навътре - вижда"! И този велик човек е видял толкова много неща! Остава ни и на нас самите да ги потърсим. Дали ще ги открием и осъзнаем. Зависи само и единствено от нас...

Из " хрониките на моите наблюдения“