Философия на черупката

ФИЛОСОФИЯ НА ЧЕРУПКАТА

          В една от книгите си френският философ Гастон Башлар разсъждава върху диалектиката на свободното и приковано същество. Той смята, че в поведението на излезлия от черупката си охлюв би възникнал комплекс за страх и любопитство. Самото излизане навън е оня чувствителен праг, в който свободното да действува същество се колебае, смущава, тъй като тази промяна е близка до възкресяването на погребания, до внезапното проговаряне на оне­мял човек. 

          Това преминаване от едно пространство в друго, след като си живял, да речем, в първото четиридесет и пет години, никак не е лесна работа. След десетилетия лутане в лабиринтите на един абсурден свят, съвсем естествено е човек да си изгради психологическа и всякаква защита, да се превърне в инертно, лениво същество, което се вслушва в собствената си тишина, без да храни бог знае какви интереси към хоризонта. Съществуването зад черупката е ярък пример за универсален живот при всякакви условия, тъй като осигурява спокойствие и оцеляване.

          И все пак дали обитаващият черупката на сигурността човек, живял близо половин век в тоталитарен режим, е душевно пълноценен да направи своя избор за бъдещето? Мисля, че е способен да го направи. Независимо, че предпазната роговица, изградена от страх и стереотипи, е обвила здраво  духа, то този дух е оцелял и е способен на ново възкресение, просто защото винаги е знаел за своето унизено положение. Макар и скрит в убежището на черупката, човекът живял в насилническа система винаги е долавял ритъма на съвремието, изграждал си е своя представа за света, почиваща върху собствените му ум, памет и обективност. Наистина крачките му са били сковани от предпазливост, но това не означава, че не е бил в състояние да анализира собственото си положение, заедно с аб­сурдните обстоятелства довели го до него. Непоклатима­та идеология на комунизма претърпя криза много преди да започне да се сгромолясва. Методите, с които се предла­гаше тази материя, нейните ритуали, обредни танци, песнопения и синтаксис, отдавна предизвикваха гадене дори при децата. Онова, което циментира за дълго комунистичес­ките режими, бе СТРАХЪТ, а не сляпата вяра в догмите. Тоталитарните  режими  създават не слепци, а мълчаливци.

          Но да се върнем на излизащия от черупката си тоталитарен човек. Той показва чувствителните си рогца-очи и веднага долавя първите сигнали, идващи от заобикалящия го свят. Индивидуалността, затворена и самовглъбена в защитна система, не е загуби­ла своята душевна автономност, защото нищетата и унижението не могат да ли­шат човека от логика и инту­иция. Картината, която му разясняват политици и стопановед, не може нито да го изненада, нито да го подведе. Въпреки стоическото си мълчание, излезлият от прикритието си човек едва ли вече ще се остави да го подложат на нови абстрактни, социални терапии, тъй като черпи доводите си не от теоретични вкаменелости, а от живия живот. Той наблюдава действителността не с езика на политиката, а с езика на нещата.

          Теоретичните мотивировки за бъдещето ще отстъпват пред суровия речник на действителността, пред рационалния и печеливш труд, пред счетоводството, салдото и ком­пютъра. И всичко това с материални и духовни доказателства, с парични измерения, будно съзнание и без сънови­дения... И дано не става нужда да се сещаме за думите на Спасителя, Който казва "ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ОТ ГРОБА"...

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ