Jun 12, 2008, 10:25 PM

Гарван

  Essays » Others
1.5K 0 1
1 min reading
Ето те, намерих те...

Търсих те толкова дълго... И на толкова много места. Потърсих те дори там, където хората отдавна не са се сещали да поглеждат - вътре в себе си. Обиколих Света, преминах границите... направих Всичко! А ти си било винаги с мен, вътре в сърцето ми.

Здравей, Огледало на Истината! Ето ме, застанала пред теб, без страх, без срам.. Само с едно голямо очакване. Питам се, има ли нещо, което сама да не съм разбрала вече. Нима може някой или нещо да ме изненада?...

Ти си сега пред мен. Но преди да погледна в тебе, нека си припомня местата където те търсих и хората, които срещнах. Нека видя и чуя всяка дума, напуснала устните ми и нека бъда свидетел на всяка моя добра или лоша постъпка. Не ме е страх! Аз трябва да видя...

Очите ми са точно толкова безмилостни, колкото и сърцето ми. Нищо не им убягва. Мисля, че видях повече от това, което ми понася. Болка? Не. Срамувам се. Срамувам се от собствената ми наивност и вяра, че във всеки човек се крие капка доброта. Защо едва сега осъзнавам, с колко много чернилка същите тези хора, на които вярвах, са  ме затрупали? Черното е толкова много! Полепнало по косите ми, заседнало в гърдите ми... Обгърнало ме е цялата и е превзело дори сънищата ми. Не искам да сънувам! Не искам нищо повече да виждам! А дали и мога да виждам въобще с тези очи, където черните боички рисуват ли рисуват с пълна сила... И ето, жизнерадостното зелено у мен е изместено от безчувственото черно. Виждам го съвсем ясно в тебе, мое Огледало на Истината.

Виждам как цялата аз съм станала на черна феерична мистерия... Фигура като от книжките за призраци и страшни същества.

Виждам как постепенно заменям човешкия ми облик за перушината на гарван, за черните му очи и за силните му криле... черна и унила, но все пак силна.

Черна и унила, защото така се случи.

Някой ден ще си намеря пак палитрата с боичките...

Дотогава ще нося Гарвана в себе си.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересно есе! Допада ми начина на писане който използваш в есето. Доста изкрено изглежда!

    Пожелавам ти все така да пишеш!

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...