"Гъсеницата е материалист,

 пашкулът е идеалист,

 а излюпената пеперуда е реалист."

                                          (П. Дънов)

          Природата на човека е напредсказуема и никога на може да бъде еднообразна. Ценейки единствено материалното, се отдалечаваме от духовната си същност и спираме нашето развитие. Ако пък се обърнем към другата крайност, т.е. идеализма, пак не е достатъчно за пълноценното ни съществуване. Защото тогава робуваме само на принципите, които сме издигнали на пиедестал и не допускаме чуждо мнение, независимо дали сме прави или не. Ужасно трудно е да се установиш някъде по средата между тези две крайности. Да си реалист, да гледаш с широко отворени очи и точно да преценяваш е може би същността на живота. Реалността се крие зад ъгъла и само една крачка ни дели от нея. Просто трябва да излезем от пашкула на идеите, да погледнем небето и да полетим, волни като пеперуда. А дали света ще оправдае очакванията ни е трудно да се каже. Може би да, а може би не.

          Светът, в който живеем сега изключително наподобява този от древността. Макар принципите да са се видоизменили и технологията да процъфтява, непрестанният стремеж към власт и забогатяване не е утихнал, даже набира още по-голяма скорост. Безсмислената война, водена от САЩ срещу арабските страни е неопровержимо доказателство. Ламтежът за надмощие и монопол в петролния бизнес е огромен, жаждата за господство в света надделява над истинските, стойностните неща, забравени в прашното чекмедже до прозореца. Хората заприличват на гъсеница, чиято единствена цел е непрестанното търсене на храна, задоволяващо потребностите й. Това принизяване ни връща назад към първобитността, когато е съществувало понятието за ‘днес' и оцеляването на  човешкия вид в този момент. Но както всеки знае, след време гъсеницата се превръща в пашкул, изолира се от всичко наоколо и заспива. Твърди се, че сънят е необходим за регенериране не само на физическото състояние, но и на душевното. Дали наистина е така? Никой не знае. С времето хората също започват да изграждат ценности и идеали около себе си, които защитават с цената на живота си. Вярата в нещо може да те изведе от дълбините на мрака и материалното, но пак да те държи в сянка. Следвайки единствено собствените убеждения и недопускайки чуждо мнение, се лишаваш от истинско щастие. Сякаш животът ти се ръководи от невидима сила, която не ти позволява да отвориш очи и да прозреш същността му.

          Писателят Пауло Куелю пише в своята книга "Алхимикът" следното: "Най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето". И наистина, следвайки кръговрата на природата и най-вече еволюционното й развитие, идва време хората да се освободят от оковите на илюзията. Пеперудата, олицетворение на свободната воля и избор, разперва крила и полита, водена от  жаждата за познание. Пътят е осеян с трудности, премеждия и неочаквани обрати, все пак нищо не е даром, но радостта от постигнатото си заслужава терзанията. Започваш да възприемаш действителността както от светлата така и от тъмната страна. Даваш си ясна  и пълна представа за въжможностите, които ти се предлагат като се съобразяваш и с порива на сърцето си. Понякога презираш идеализираната съвършеност на света, наложена ти от околните, но и не се поддаваш на отчаянието. Съумял си да постигнеш баланса между материалните нужди и сакралните идеализирани вярвания, а наградата е истински пълноценен живот и титлата "Човек".