Без значение каква е връзката (мъж-жена, жена-жена, мъж-мъж и пр.), има няколко основни фактора, които я правят хармонична: приемане на другия в цялост, от което произтичат други подмоменти; вместо ограничаващата критика, се иронизирайте и откривайте смешното в постъпките на другия, защото всяко мрънкане, хленчене и повтаряне "Ох, колко си ..." изхабява и затормозява отношенията, както големия задник наврян в чорапогащник; имайте си лично пространство; разбиране, доверие, споделяне, изслушване са ясни; колкото и трудни моменти да имате, фокусирайте се върху положителното, което можете да извлечете от ситуацията; вдъхновявайте другия, че може да даде и направи повече и повече и така той ще бъде още по-щастлив, защото вижда, че му вярвате. Не му казвайте, че той не може да се справи. Няма "не мога", слагате ли спирачки на някой друг, то вие самите сте се сложили в доста здрави рамки, от които скоро ще се задушите.

Не вярвам да има истинско щастие, докато не приемем нещата такива, каквито са си по природа създадени. Затова, докато съм жива, ще твърдя, че красивите неща са тези, които си погледнал в цялост. Не използваш черно-бели фрази, за да го определиш. Няма смисъл, то просто си съществува така и е красиво само по себе си. Всеки живот е дар и той има своето предназначение. Всеки живот е красота. Да, утре света ще продължи своя монотонен динамичен път, но винаги се усеща, когато нещо свежо и усмихнато се появи или си отиде. Да погледнеш някой в цялост е, като да кажеш "Той е прекрасен!"

Смехът е уникален инструмент. На истинска ирония бях научена от Денито, в невероятното лято в САЩ. Представяте ли си 6-7 човека, търкалящи се по земята и неможещи да си поемат въздух от смях. Това причинява иронизирането на човешките постъпки. И винаги е забавно, дори най-голямото его не може да се разсърди, защото "изгодата от смеха" е много по-голяма, отколкото дребнавото мрънкане. Нека има смях, нека има ирония, нека не издребняваме защо пак нямало чисти чинии.

Личното пространство е изключително важно. Моите познати влюбени гълъбчета да не ме убеждават колко хубаво има било половинката им постоянно да е край тях. Не съм срещнала човек, който да не ми е омръзнал при постоянното ми общуване с него. Помня чувствата ни с моята първа съквартирантка. Много се обичахме, но някак обсебващо си действахме. Една седмица се обичахме, три седмици не си говорихме. При нея в по-пресен житейски път, разбрах как имам нужда от мое си пространство. Няма как да направиш някой щастлив, ако постоянно си зает с него. Затова се затваряш в себе си, за да се презаредиш. Нищо лично, просто ти винаги си със себе си и за да вървиш в желаната посока, е нужно да водиш своя вътрешен монолог, да разговаряш с интуицията, чувствата и мечтите си.

Хармоничната връзка е СВОБОДА, в нея дишаш свободно, изразяваш истинското си Аз, не се притесняваш, че ще те съдят защо си такъв, какъвто си. Разцъфваш и твориш, преоткривайки своя неподозиран потенциал. И всичко това се дължи на факта, че ти даряваш чиста любов, получаваш я, има кой да те чуе и подкрепи, но най-важното - да повярва в теб и да те вдъхнови.