Земя като една човешка длан - България! Тя е моята родина! Тя е в мен, в езика, който говоря, в обичта, изпълваща живота ми! Българийо, ти си велика страна със славна и вечна история. Страна красива и горда с народа си.
Твоята история започва още когато славният хан Аспарух те е създал. Дошла си от строгите и справедливи закони на Крум, с мъдростта на Борис, с великото дело на братята св. св. Кирил и Методий, от Паисиевата ,,История славянобългарска”, от Априлското въстание...
Българийо, толкова те обичам!
Когато за първи път казах:
,,Аз съм българче, обичам...” бях малка и внимавах да не наруша ритъма и едва по-късно разбрах добре смисъла на тези думи. Понякога ми се иска да се кача горе, в Стара планина, и да извикам ,,Обичам те, Българийо, обичам те”, всички да ме чуят. Всички хора, растения, животни да насочат поглед към мен.
Българийо, мой земен рай! Ти си най-красивата, с високите си планини и бистри езера, реки, дори Ниагара със своите водопади не може да се сравни с твоите езер ...