Обичам топлите юлски вечери в Балкана, когато легнеш в тревата и се заслушаш в тишината на вечността, когато залязващите лъчи на слънцето галят тялото ти с искрица нежност и топлота.

Обичам нощите в Балкана, когато звездите се къпят в тъмносиньото небе и пръскат светлина по всяко кътче на света.

В тези моменти, когато душата неусетно се отделя от тялото и отлита из тази необятна Вселена, ти искаш да уловиш мига и да го задържиш в дланта на ръката си.

Зеленината те обгръща и ти забелязваш всяко едно нещо, което до този момент не е представлявало никакъв интерес за теб.

Вечното съвършенство на този див свят изпълва душата ти с красота и ти идва да запееш песента на своя живот.

Песента на щурците отнася душата ти на крилете на щастието, в света на сънищата, далеч от хаоса на града.

Ти не можеш да повярваш че си част от този сън и замаян си задаваш въпроса: "Заслужавам ли тази красота? И с какво я заслужих?!"

Палави листенца тичат и се гонят, а Балканът, по-красив от всякога, впечатлява с неземните си природни богатства.

Дърветата се люшкат с приветлив поздрав: "Добре дошли в Балкана!"