Убийствена болка
Всяка нощ, щом затворя очи, в главата ми, в ума ми, идват всички лоши моменти, всяка мъка, всяка несправедливост. Всяка моя грешка е наказвана с милион още лоши неща. Всяка моя грешка е фатална.
Някой път се питам: "Това ще спре ли някога? Ще се усмихна ли поне веднъж, без да ме боли? Ще разбера ли що е радост?" Въобще това живот ли е, щом след всяко добро, следват хиляда безпощадни и силни болки. Искам да не ме боли! Искам поне една нощ да чакам с нетърпение утрешния ден, а не със страх, че утре ще е още по-зле от днес! Искам да не плача всеки ден и поне за миг да съм щастлива. Поне за миг... Сърцето ми не може да бъде разбито, просто, защото то никога не е било цяло. Този страх, това обсебващо чакане и тази ужасна болка ме погубва. Вече забравих какво е смях и радост. Вече не вярвам в любовта и в щастливия край. Вече всичко е един мраз и една тъга за мен. С всяка сълза съществуването ми става все по-безполезно и безсмислено. Мисля, че няма да мога да издържа повече. ...