Избиратели и "мускулна памет"

    "Плъховете имат мускулна памет — дори при пълна слепота, те могат да минат по определен изпитан маршрут, тъй като след няколко минавания оттам, тялото им „запомня” колко крачки да направи напред, колко вляво и колко вдясно, за да достигне до познатата цел” — това ми каза човек, занимаващ се много дълги години с дератизация и дезинсекция на помещения.

    След като преди няколко дни ме прибра до вкъщи пЕан шофьор на автобус 94, набримчил яко Славка Калчева и използващ дясната си ръка съвместно с таблото на рейса като музикален инструмент, то стигнах до извода, че явно и ние хората имаме някакъв вид „мускулна” или пък „двигателна” памет, тъй като въпреки мократа настилка, спиртосаният шофЕр демонстрира завидна стабилност и познаване на маршрута в детайли и нито за миг не сгази лука, въпреки очевадната си неадекватност. Все пак, както той каза: „ Мууумдже, шофьооор зЗъмм от 25 години!” Явно и той като плъхът беше карал 25 години по един и същи маршрут и даже да ослепееше като кърт пристрастен към компютърни игри, щеше пак да знае къде точно да намали за легнал полицай и къде го очаква завой...

    Убеждавам се още повече в наличието на такава и сходни памети, наблюдавайки поведението и разсъжденията на заобикалящите ме хора в периода по време на и малко преди изборния ден... Сякаш по-старите или по-ограничени „плъхове” сред нас, действително като на автопилот и подсъзнателно при настъпването на всички избори, осъществяват поредица от еднотипни разсъждения и действия, довеждащи ги винаги до един и същи краен резултат. Дори и без да отворят очите си за заобикалящата ги актуална среда и възможности, те отново изфабрикуват същите умозаключения и постъпки, прекарващи ги по същата отъпкана пътека и водещи до същия резултат... Но макар и често недоволни от откритото на края на маршрута, този маршрут е дотолкова „вкостен” в същността им, че се е превърнал в нещо като условен рефлекс, от който те не могат да избягат...

    Прави ми впечатление обаче, че при нас, повечето млади и съзнателни хора, тази „памет” с познатия маршрут все още не е затвърдена и не се е превърнала в рутина и рефлекс. Прави ми впечатление, че именно младите хора, с които поне аз общувам, показват активна гражданска позиция и мислене различно и далеч отвъд отъпканата смрадлива пътека лъкатушеща покрай канала...

    Дано не греша! Дано и ние да не станем роби на „двигателната” си памет и заучените размисли и действия! Дано...