Изборът

ИЗБОРЪТ

          Вече на всички е ясно, че тра­диционният опит да се спра­вяме с действителността, не ни върши работа, просто за­щото сегашната действителност не е статична. Тя вече не е набор от проверени идеи или влак, с който се носим по коловоза на едно научно доказано бъдеще. Действителност­та е динамична и се променя от минута на минута. Изведнъж влакът някъде спира, ма­шинистът поема през ливадите, а коловозите се оказват различни за всеки отделен пътник. Всички формални на­чини да преценим къде се на­мираме стигат само до някакво временно решение, после отново възниква безкрайна верига от въпроси, на които никой не ни поднася отговор.

          И така, веднъж слязъл от влака на традиционното (то­зи влак просто е блокирал), човек бива принуден да действа функционално. Той се вкопчва в една нова логика, освободе­на от всякакви романтични орнаменти и стари, лепкави идеи, доказали негодността си. Намира се в местност, ко­ято не познава, където никога не е бил, и трябва да се справи с едно непредвидимо положение. Билетът със запазено­то място е изгубил смисъла си, дипломата от университета - също. Оттук нататък този човек няма да се качва на влакове, които водят за никъ­де и няма да се бори за дипло­ми, щом не е сигурен, че ще му бъдат полезни. Идеите ще се раждат в движение и светкавично ще се материализират в живата действителност. Добрите намерения просто никога не са били заплащани. Между тях и правенето на не­щата съществува цяла про­паст. Някои остават цял живот до ръба на добрите наме­рения. Други бързо съчетават намеренията и идеите с правенето на нещата. Тях ги наричат заможни, а често и бо­гати.

          Въпросът опира до създаването на ценности за цялото общество. Те могат да се проявят и в такива елементарни неща, като шиенето на чували или правенето на банички. Щом продуктите са качестве­ни и се търсят от много хора, заелите се с тази работа ще получат материален израз за труда си. Човекът нагърбил се да създава ценности за всички, слиза от стария моно­тонен, уютен и едва-едва по­люшващ се житейски влак. Дните и нощите му стават вече натоварени, функционал­но разпределени по часове; умората и безсънието се превръщат почти в ежедневие. Липсва "сладкият" разговор, бирата, серийният филм и свободното шляене. Натоварването, както казват щангистите, е толкова и толкова тона на ден. Реално натовар­ване, реални продукти, полз­ващи много хора.

          Никой няма да бъде ценен единствено за­ради интелигентния си пог­лед. Естествено продуктите ще бъдат материални и духовни. Усилията за построяването на една къща и написване­то на един роман са почти еднакви. Колкото повече са тиражирани, т.е. колкото повече хора ползват тези ценности, толкова повече създателите им ще получават от обществото. Гласът на несравнимия Фреди Меркюри звучи от Лон­дон до Калкута, а автомобилите на Форд се движат из цял свят. Едва ли някой би се за­питал защо Фреди бе толкова богат и защо фамилията Форд е финансово могъща. Отговорът е повече от прост и се движи в правата и обратна връзка - създаване и получаване на ценности.

          Другото е въпрос на избор, който всеки ще вземе сам за себе си. Дали да остане в кротко полюшващия се и понякога бутафорен влак, или ще скочи в движение, за да търси нови, често рисковани възможности за бъдещето.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ