Той стоеше и я гледаше с изпепеляващия си поглед. Беше вперил очите си в нея толкова хищно, но в същото време - влюбено, сякаш се бореше със себе си... Любовта му и желанието за кръвта и се бореха в него и болката го раздираше. Той нежно я докосна с леденостудената си ръка и тя потръпна. Допирът му подбуждаше сетивата и, изгаряше я, запалваше страстта и. Сърцето и биеше лудо и въпреки че той беше леден, допирът му я изпепеляваше. Тя докосна ръката му, но той не помръдна. Само я гледаше, сякаш иска да се сбогува с нея, но любовта му бе прекалено силна, за да го направи. Тя се приближи, но се страхуваше да го целуне, ала сърцето и биеше лудо. Той се усмихна и допря ледените си кървавочервени устни в нейните. Ароматът и го подлудяваше, но той успяваше да потисне желанието за нейната кръв и плът. Любовта му бе по-силна! Той не го бе осъзнал до този миг на тази поляна. Нежно обгърна лицето и с ръце, сякаш не искаше да я пуска никога. Наведе се и докосна врата и с устните си, а тя потръпна. Той се усмихна очарователно, погледна я и каза: - Мислиш ли, че не мога да устоя на желанието? Че не съм достатъчно силен? Че ще те нараня? - Вярвам ти! - спокойно отвърна тя. - А не трябва! - усмихна се той, затвори очи и я целуна...
Написах го, вдъхновена от ЗДРАЧ на Стефани Майър... Може би няма да ви хареса, но излагам чувствата си! :)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления!