За съжаление през последните години за българската действителност е факт следното: Наблюдаваме два процеса, два лъча на дехуманизация на обществото - чалгаризирането, от една страна, и псевдодуховността, от друга. За мен вторият процес е много по-опасен и страшен, защото трудно намира алтернатива. Тук говорим за социални процеси, които са една сравнително твърда почва, върху която можем да стъпим. Тоест съдим по плодовете, по постъпките дали нещото е позитивно и водещо до еволюционно разширение на съзнанието или обратното - е негативно и води до погром на душевността.
Например така наречените псевдодуховни отричат изкуството. Това е изключително важен знак, червена лампичка, която отдалеч дава сигнал за какво изкривяване иде реч.
Изкуството е един от стълбовете на човешката мисъл, на човешката дейност, насочена към създаване и поддържане на цивилизационния модел. То е и винаги е било и мост към по-дълбоките нива на мисълта, към прозренията, заедно с науката и, разбира се, с философията ...