За съжаление през последните години за българската действителност е факт следното: Наблюдаваме два процеса, два лъча на дехуманизация на обществото - чалгаризирането, от една страна, и псевдодуховността, от друга. За мен вторият процес е много по-опасен и страшен, защото трудно намира алтернатива. Тук говорим за социални процеси, които са една сравнително твърда почва, върху която можем да стъпим. Тоест съдим по плодовете, по постъпките дали нещото е позитивно и водещо до еволюционно разширение на съзнанието или обратното - е негативно и води до погром на душевността.
Например така наречените псевдодуховни отричат изкуството. Това е изключително важен знак, червена лампичка, която отдалеч дава сигнал за какво изкривяване иде реч.
Изкуството е един от стълбовете на човешката мисъл, на човешката дейност, насочена към създаване и поддържане на цивилизационния модел. То е и винаги е било и мост към по-дълбоките нива на мисълта, към прозренията, заедно с науката и, разбира се, с философията. Това не бива да се забравя.
Проблемът у нас е, че духовността се превърна в ширпотреба. А тя никога не е била това. Не може един човек да схване идеала и да го "изповядва" само след няколко прочетени книги от масовата "окултна" литература, без да е оплоден неговият ум от науката, от изкуството, от сериозната философия. Той трябва да познава цивилизацията, за да може да достига до дълбоки изводи, а не до агресивна глупост.
Та, това, което виждам у нашите духовни школи и движения, е лицемерие, градиращо в агресивна посредственост и жалък фанатизъм. Тези хора масово са откровено зли хора. Това не може да е духовност. Един зъл човек не може да бъде духовен, това е невъзможно да бъде възприето от мисълта, още по-малко като еталон. Затова ислямският шовинизъм е крайно опасен и негативен като явление. Подобни явления трябва да бъдат ограничавани до етикета аутсайдер, а не да стават световен модел.
Неприятното е, че в България, поради ширещата се посредственост, и "християнският" модел не е по-добър. От собствен горчив опит, продължаващ вече 25 години, искам да подчертая. Бяло братство, всякакви секти - будисти, последователи на йога, всякакви разклонения на протестантство и прочие, са крайно негативни като явления. Виждам какви са хората, постъпките им, и съм опечалена.
Наскоро имах възможност да се сблъскам фронтално с представителите на поредната секта у нас. Ужасът е пълен. Лицемерие, лъжи, агресивност, просташка посредственост. Там има дарения, десятък, там се дават пари и ако не даваш пари, те гонят. Там гонят свободомислещите. Там всеки различен е неудобен.
Подчертавам, това е една от най-опасните секти в България, защото учението й е много интелигентно. Мнозина са се разочаровали, отдръпнали са се с големи емоционални травми и понижено самочувствие. Но, както знаем от психологията, това е начинът - трябва да бъде отречен авторитета на насилника, това е първата стъпка от лечението.
Поначало в подобни секти отиват хора с ниско самочувствие. Но у нас, с тази трудна, много трудна в материално отношение действителност и крайно затруднена себереализация, хората, които търсят съветите на окултисти стават все повече. Уви.
Тези хора, сектантите и окултистите прокламират ненамеса. Това е много удобно. Защо? Човекът, който поначало е по-нежен, по-фин като чувствителност, не обича агресията. Като му се внуши, че не е редно да защитава правото си на справедливост, че, и да бъде поругаван, трябва да търпи безропотно, такъв човек става много удобен послушко. Така обаче се убива духа му. Той умира като човек, ако позволи да потушат огъня в него, неговото истинско същество.
Та изкуството има точно това призвание - да буди! Нека не го забравяме. То не е самоцел, а едно силно оръжие срещу посредствеността и липсата на хуманност. Така е било и така ще бъде, защото, макар и по-дълбоки в много отношения и по-сериозни като теоретична подготовка и обоснованост, науката и философията са и по-трудно достъпни. Те обаче са храна за мисълта и вдъхновение за творците. Тоест наука, философия и изкуство са едно прекрасно триединство. Те са лекарството срещу дехуманизацията.