Jul 5, 2006, 12:01 AM

Изпращане

  Essays
1.7K 0 1
1 min reading
Изпратих те с поглед и в очите ми заваля... Тази вечер беше дълга и кратка...и последна...Музиката дънеше по прозорците...чашите кънтяха от наздравици..Тост след тост за Него...и всички бяха тук заради Него.Вички които го обичаха и уважаваха... Тя се надяваше просто на мъничко парченце от вниманието му,разчупено на хиляди късчета...и го получи...Той и подари една песен (Scorpions-Wind of Change) в първия им танц ,а на Нея това и беше достатъчно за да бъде повече от щастлива.Нямаше думи,музиката разказваше за чувствата бошуващи в сърцата им... Тази нощ беше специална...беше едно изпитание застанало на пътя им към върха. Последната в която останаха сами,сгушени така не искаха да заспят...за да запазят спомените .Той се страхуваше малко,въперки че не и го каза,Тя го прочете в погледа му.Тръгнаха още по тъмно защото пътят беше дълъг...и Той щеше да остане там толкова много време,цели девет месеца далеч от познатия свят.През цялото време Тя се опитваше да държи ръката му,да запомни доприра му...да гледа в очите му взели цветовете на целия свят за да ги запечата в съзнанието си...за да си има част от него...Някой я попита:”Как се чувстваш сега девет месеца свобода”?Но Той беше нейната свобода,смисълът даряващ живота и.С Него тя беше истински свободна и можеше да полети в необятноста.А сега трябаше да го изпрати,да остане силна и да се усмихне...за да може той да изпълни своя дълг към Родината...Колко много мразеше тези моменти на раздяла...колко много я беше страх от всичко това,мразеше и Родината,за това ,че ще я раздели от любимия човек ,а никой нямаше право ... Изглеждаше толкова различен в униформата,но пак си беше нейното момче...и всичките тези непознати хора в еднакви дрехи със замръзнали лица.Той я целуна...нежно..истински...,дадоха им толкова малко време да се разделят...и тръгна...напред.Две сълзи блеснаха в очите и,и малкото и сърчице затуптя в бърз ритъм... На път за вкъщи тя слушаше песента и се молеше на Бог,да се грижи за него...защото Тя щеше да го чака,колкото е нужно,щеше да бъде там заради Него заради любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сигурно е интересно, но не го прочетох, поради липсата на пунктуация.

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...