Често „домът" бива свързан със семейството, домашния уют, който изпитваме, когато се приберем вкъщи. Често също домът е свързан с детството на един човек. Там, където е бил щастлив играейки със своите приятели. В дома човек намира защита от майчината ръка. Естествено, хората винаги искат да се върнат там, където са били щастливи и са се чувствали добре. Никой не желае да се чувства зле. Но домът е сaкрално място. В литературните творби героят ще умира защитавайки своя дом, родно място. Всеки има дом. Дори бездомниците, скитниците, домът е там, където в мислите си винаги можем да се върнем отново, и отново... Да преживяваш хубавите си моменти с любимите хора. Домът е там , където ще създадеш семейство, отгледаш деца. Това е мястото, в което ти самият си господар. Домът по-скоро е в душата на човек, отколкото в реалността.
Докато жилището е коренната противоположност на дома. То е материалният израз или подобие на дома, но в него не можеш да се върнеш, когато поискаш, в него няма само хубави спомени. Стараеш се да го създадеш като дом. Точно тук се отдалечават домът и жилището - едното е духовното нещо, което носиш в себе си, а другото материалното.
Сякаш човек се оглежда в едно пречупено и криворазбрано огледало и от едната му страна стои домът, а от другата - жилището. А границата между тях е тънка, парче стъкло - но не кое да е стъкло, а най-скъпото, за да може да отрази добре дома в материалния свят, човешката душа!