ЖИВОТА
Животът на човек прилича на малка порцеланова касичка. Всяка монета, пусната в нея - малка или голяма - е един незначителен или пък запомнящ се спомен.
И така минута подир минута, час подир час, година подир година аз пускам монета по монета в касичката, с надеждата да я запълня и да не забравям нищо, но не осъзнавах, че стотинките са направени от мойте сълзи и от болките ми, тези хиляди засипващи болки, а касичката вече беше препълнена и нямаше място за златните монети, сътворени от малкото щастливи мигове.
И пред мен застана въпроса "Какво трябва да направя"?
Вече не исках тя да бъде пълна с горчивите монети.
Опитвах какво ли не...
Хващах касичката с двете си ръце, обръщах я нагоре, надолу.
Исках монетите да излязат от нея. Не издъхвах, мъчих се нощ и ден, но... не успявах.
И един ден събрах кураж, и реших да счупя касичката.
Хвърлих я на пода с всичка сила.Тя се счупи на хиляди парчета. Да, успях - казах си аз. Вече ги няма монетите, но видях, че заедно с тях и касичката я ня ...