Животът е интересен!

Животът е интересен! Това е всеизвестен факт. Животът понякога е гаден, друг път приятен. Но през цялото време е интересен.
Прекарах 12 часа с хора, които мислех, че познавам и с такива, които за първи път срещам.
Нека започна с тези, които мислех, че познавам. Хора, с които прекарвам 5 дни от седмицата, а до днес, очевидно, не съм знаела дори и малко за тях. До теб има човек, който е една голяма книга и докато не я прочетеш, от корица до корица, няма как да я съдиш. Оказва се, че някой, който съм мислила за повърхностен, в миналото, всъщност има уникални възгледи за живота и те са толкова дълбоки и искрени, а дори не бях предполагала! В сърцето му има много болка и тъга. Аз някак си просто искам да го прегърна и да му кажа, че всичко ще бъде наред, искам да му помогна и да го накарам да се почувства добре. За съжаление обаче, не мога. Понякога тази болка и тази тъга изчезват сами, друг път има нещо или някой, които те тласкат към щастието и аз искрено се надявам, че това ще се случи скоро. Просто не мога да гледам сълзи в очите на някой, който обичам. И сега, може би се объркахте. Изведнъж от човек, който не познавам истински, стана човек, когото обичам. Така е да, объркващо е. Някой, който е бил почти непознат за теб, изведнъж ти показва друга своя страна и ти започваш да го харесваш и да го обичаш и за теб той става някак близък. Сякаш винаги сте се познавали и осъзнаваш, че до теб стои един истински приятел! И се замислих, колко е интересен живота!
Нека поговорим малко и за непознатите. Оказва се, че не света има много хора с проблеми, които нямат на кого да споделят и само чакат някой да им подаде ръка. Изглеждат силни и горди, а отвътре са крехки и уязвими. Не знаеш зад кое усмихнато лице се крият сълзите. Почувствах се зле, защото преди да чуя историята на един човек, бях готова да го осъдя и да му дам етикет, а той всъщност е толкова по-различен. И за пореден път се убедих, че животът е интересен!
Може би си мислите, че започнах да се повтарям с това изречение, но някак си колкото и пъти да го кажа, все не е достатъчно. Всъщност аз лично първо искам да си отговоря, какво е живота? Но да кажем, че за сега ще си остана с това, че е интересен.
Болката и тъгата, за съжаление, присъстват в живота на всеки. Не зависимо, дали е любовна драма или проблем с родителите, те са навсякъде. Те, те обгръщат и това е всичко, за което можеш да мислиш. Не можеш да ядеш, или да спиш. Не можеш и да продължиш напред. Някой постоянно те пита как си, ти отговаряш добре, а вътрешно плачеш ли плачеш, безутешно. Мога само да кажа, че минава! Тази топка в стомаха изчезва, и непрестанните отрицателни мисли си тръгват, и усмивката се връща на лицето ти и слънцето пак изгрява за теб. Всичко иска време. На въпроса „какво да правя пред това време?”, мога да отговоря - споделяй!
Около теб има хора, които биха убили, за да си щастлив! И да, те няма изведнъж да оправят всичко и няма да излекуват раните, но ще те прегърнат и ще ти кажат, че всичко ще бъде наред! Може и да ти се струва, че те лъжат, но не е така! Макар нито ти, нито те да са сигурни, всичко се оправя!
За хората, които "познавах", мога да кажа, че се радвам, че най-накрая бяхме искрени и след това, което научих определено искам да сме близки. А за онези, които не познавах, надявам се само,че всичко ще бъде наред! Живота е интересен. Това обаче, не означава, че винаги е хубав. Единственият начин да оцелееш в тази джунгла е да има хора около теб, които винаги ще те попитат как си, ще те прегърнат и ще ти кажат, че всичко ще бъде наред!