Животът може и да е сив, но сивото има много нюанси!
Събуждам се. Мисля какъв ще бъде предстоящият ден и си казвам: „Почакай, спри се! Какво мислиш, та това ще е поредният ден, скучен, еднакъв, сив делник. Ще станеш, ще свършиш задълженията си, малко по малко ще мине денят и на следващата сутрин – пак отначало добре познатата ситуация...” Ставам, пия кафе, както обикновено, но изведнъж телефонът ми звъни. „Странно, кой ли се е сетил толкова рано да звънне?” – питам се аз. Поглеждам дисплея – сестра ми ме търси и веднага започвам да си мисля, че нещо лошо се е случило. „Никой не звъни за хубави неща толкова рано...” – това е първата асоциация на повечето хора в това време, наситено с трагични преживявания. А колко погрешни разсъждения имаме... Сестра ми ми се беше обадила просто, за да ме пита как съм и да ми каже колко много ме обича и колко ù липсвам, понеже тя живее в друг град. Колко мило от нейна страна, а колко лоши мисли ми бяха минали през главата. Тя е най-добрият човек на свет ...