Животът е нещо, което не може да бъде описано. Всеки го разбира по различен начин. А малцина са тези, които могат да го разберат истински. Не е нужно да описваме какво е животът, нужно е да го живеем по начина, по който желаем. Понякога се случва човек да изрича лоши думи и да отказва да живее този земен дар, наречен живот, но както е казал великият Мопасан: "Животът не е нито толкова лош, нито толкова хубав, колкото си мислим. "
И като се замисля, нещата стоят точна така. Животът не може да бъде разглеждан като само лош или като само хубав, нито пък може да бъде определян като такъв. Той има две страни. Всеки човешки живот е осеян с прекрасни, запомнящи се моменти - появата на бял свят, детските години и стремежи, първият учебен ден, завършването на гимназията, студентските години, търсенето на любовта, сключването на брак и още хиляди неща. В такива моменти човек е безкрайно щастлив, красотата е намерила местенце на лицето му и се открива във всяка една негова черта. Очите бликат от радост, а сърцето акомпанира със своята изящна мелодия.
Но в живота освен хубави, на лице са и лошите моменти. В даден момент от живота всеки човек е изправен пред някаква трудност. Дали тя е резултат от взетите от него решения, или животът иска да изпробва характера му? - не се знае. Тези трудности трябва да бъдат преминати с усмивка, за да може човек да продължи да крачи напред с гордо вдигната глава. Пътят е осеян с много премеждия - кои от кои по-трудни, по-опасни. Това, което се иска от нас, е да ги приемем като нещо позитивно, нещо, даващо ни възможност да се покажем, да докажем силния си характер и силната си воля, да успеем да се преборим с всичко и да бъдем по-силни и можещи.
Неслучайно Мопасан описва живота като "нито толкова лош, нито толкова хубав". Животът е микс от хубави и не чак толкова "цветущи" мигове. Затова - направи всеки свой ден изпълнен с радости и емоции, с красиви чувства и усмивки, с доброта и вежливост, за да може животът ти да бъде пълноценен, а ти - щастлив, че имаш възможността да го изживееш, да се докоснеш до това чудо, наречено живот.
© Ани All rights reserved.
Иди да го прочетеш това на гроба на 17 годишното (твоя връстница - само година по-малка) момиче от Перник, убито наскоро от много пиян шофьор, докато карало колело.
П.п. Освен емоционални вопли - повече или по-малко "изкусурени", човек би трябвало да има поне минимална грижа за смисъла на това, което пише.
От самопредставянето на авторката: "Забавен и позитивен човек. Обожавам да танцувам и танцувайки да изразявам себе си! Обичам да пиша,тъй като това е начинът да излея душата си. Когато танцувам и пиша,се чувствам жива и себе си!"
Анелия, не се отчайвай от неодобрението ми, просто бъди по-малко екзалтирана и "позитивна", но по-трезва, смирена и разсъдителна! Иначе, явно имаш енергия и дръзновение. Поздрав!