Mar 23, 2008, 7:44 PM

Животът не е това, което другите твърдят за него

  Essays
2.7K 0 1
1 min reading
Все повече се убеждавам в необходимостта човек да има своя истина, свой мироглед, а не да се води винаги по чуждото мнение. Само чрез собствени разсъждения и опит той може да се изгради като истинска личност, а не като марионетка, разигравана по нечия чужда воля. Затова трябва да четем и да мислим самостоятелно, да не приемаме като удобна даденост това, което другите ни втълпяват. Да не позволяваме някой друг да ни казва от какво се нуждаем, а да се съсредоточаваме върху това, което самата ни същност жадува. Може да е по-лесно да оставиш околните да взимат вместо теб решения, но това не те прави самостоятелен, а напротив, превръща те в търтей. Друго важно условие за издигнатата личност е да не подражава непременно на другите, а да има и свой стил. Унифицираността е враг на личностната индивидуалност. Не трябва да й се оставяме, а да се разграничаваме колкото се може повече от тълпата. Наречето го духовно високомерие, наречете го позьорство, но всеки трябва да си знае цената. Аз лично смятам, че моята цена е твърде висока, за да си я позволи всеки. Стремя се да бъда себе си, а не някоя друга. Не усвоявам всичко от външния свят, още по-малко модата или поведението. И дори да ми е трудно и занапред ще се стремя да съм различна и да си проправям мой път в живота. Най-важното е, че харесвам това, което представлявам. Не съм идеална, в никакъв случай, мога реално да се оценя. Най-важното ми качество е, че търся своето обяснение на света, вместо да се уповавам на нечие друго.
В заключение, животът не е това, което другите твърдят за него, а най-вече това, което ти мислиш. Защото различие в мненията трябва да има. Още по-ужасно би било да съществува единна истина. Тогава унифицирането изобщо нямаше да ни мърда. Аз не бих искала да живея в такъв свят. А вие?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниара Норууд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...