Животът е една красива приказка, изпълнена с много приключения, щастие и късмет. Човек се ражда с една0единствена цел - да преуспее. Получим ли шанс да направим света по-добър, трябва да се възползваме от него, защото рано или късно щастието само ще ни сполети.
Когато сме малки, светът ни се струва като една игрална площадка, в която можем да изживеем прекрасни моменти и да превърнем всяко зло в детска игра. С времето хората се променят и научават, че не всеки ден може да е ‘’велик’’ момент за тях. Рано или късно животът ни удря силен шамар и ни въвежда в тежката реалност. Това бреме го носим дълго време, но не трябва да сме несправедливи - всяко зло за добро. Един ден ще сме благодарни и ще оценим дори и малкото добро, сторено за нас.
Времето лети като птица без посока. Ако сами не успеем да намерим правилния път, никой не би могъл да ни помогне. Щастието е скрито зад една врата, а ключът към нея е успехът. Човек се учи докато е жив. Колелото на живота се върти и ако го спрем, погубваме всичко.
Животът - една дълга пътека към съвършенството. Не е важно какво мислят хората за теб, стига да имаш сили да се изправиш срещу тях, това те прави по-добър. Човек никога не е удовлетворен напълно от постигнатото, защото всеки успех си има начало, но няма край.
Ние се учим докато сме живи, всяка грешка, направена от нас, се превръща в поука, която ни помага в бъдеще. Съществуват ли безгрешни хора? Всеки човек се стреми към съвършенството, с което доказва, че е непобедим. Но това прави ли го щастлив? Истината е, че ако не правим грешки, няма да разберем какво всъщност представлява животът. Ще останем в илюзията, че той е прекрасен, но така само себе си ще залъгваме.
Времето е нашият учител. Всяко ново място, посетено от нас, ни остава белег в душата. Човек не трябва да пропилява и ден от живота си, защото в един момент разбираме всъщност колко много сме загубили. Часовете, дните, годините преминават през нас като птица без посока.
Щастието е като падаща звезда, мигнеш ли, ще го изпуснеш. Затова всяко добро, направено за нас, трябва да го уважаваме и почитаме. Какво всъщност е животът?
Една дълга пътека, покрита с хиляди разноцветни листа, под които не знаем какво има. За да се докажем, трябва да преминем тoзи път с чиста съвест, без да нараняваме, без да изоставяме, без да наказваме.
Идеални хора не съществуват, но аз не държа да има, защото съвършенството също е недостатък. Когато човек се замисли, разбира, че той прави всичко възможно, за да се докаже пред останалите и да ги надмине. Ние не можем да се променим, всеки си има стремеж към нещо. Успеем ли да постигнем целите си в живота, без да нараняваме, с честен труд - това ни прави съвършени.
© Цветелина Стефанова All rights reserved.