Dec 4, 2014, 6:25 PM

Как плаче пролета

1.6K 0 1
1 min reading

Как плаче пролетта

 

 

 

 Едно такова... полузимно и схлупено...

 Затиснат от облаците, въздухът плесенясва в дробовете.

 Недей да молиш! Скоро всичко ще замръзне...

 От толкова време раздавам парчета от себе си. Вече съм някой друг, всеки друг – но не аз!

 Санскритски красиво, белезите от нокти в мен търсят пътя навън.

 Навсякъде намирам собствените си следи, оставени от чужди хора!

 Искам да открия всеки свой демон. Да го хвана, да усуча душата му, да го облека в бяло и да го превърна в ангел отново. Намирам се точно на час път от себе си.

 В източна посока! Към топлото, към слънцето...

 Късно е да забравиш – рано е да простиш...

 Пътищата се пресичат, различни светове. Виждали сме се някъде преди...

 Сега в очите ми дъното липсва.

 Отвътре изгнил, а отвън – чист и светъл!

 Зимно едно такова. Сол, качулки и вдигнати яки.

 Хоризонти изгладени от мъгла...

 Препускам и стрелям, с хиляди мисли в минута.

 Забавям чистачките...

 Значи така плаче пролетта - с безброй снежинки уловени върху стъклото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...