Какво е любовта
Любовта е живот! Остави сърцето да те води. То шепти, така че слушай го внимателно. Любовта се усеща дълбоко в душата, завладява съзнанието и мисълта… Веднъж обичал ли си, светът вече не е същият.
Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, а хората я наричат любов. Казват, че когато боговете искат да ти вземат ума, те обричат да се влюбиш. Любовта не зависи от времето, зависи от хората и ако не си обичал, значи не си живял. Тя започва, когато заради друг си готов да измениш на себе си. Да виждаш чудо, не видимо за другите. Тя е и чудото, което променя хората без да властва над тях. Тя е като малко зрънце, посадено в душата каращо човека да разцъфне в най- красивите багри на живота. Любовта е стихия, която разгаря буйни пламъци от необуздана страст или остава пепел от прегорели чувства, но винаги носи топлина и светлина, от които живота продължава.
Младата любов е с пламък искрящ, но трепкащ и слаб. Любовта на зрелите сърца е като въглен – бавно изгарящ и трудно гасим.
Истинската, непреходна любов не е физическа страст нито е само романтика. Тя е усамотяване на двама души в огромния свят, тя е обещание… Тя е тайната на двама и отсъствие на всякакви тайни по между им. Тя не приема насилие, фалш и лъжи защото любовта – това е свобода. Свободата да бъдеш самия себе си покрай този, който те прави такъв, какъвто си. Тя те съпровожда през целия ти живот. От първата целувка, до дълбока старост. Думите отнемат само миг, а да го покажеш цял един живот.
Истински обича този, който е способен да приеме всичко, което е било, което се случва и което предстои. И ако тя „той“ е първото, за което си помислиш, когато се събудиш, единственото когато си буден и последното, за което мислиш преди сън, значи това е любовта и ти си я познал. Запази я такава и ще бъдеш щастлив да края на дните си!
"Когато нощем всички спят, а мислите будна ме държат..."
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Удоволствието е мое и благодаря, Милко!
