Какво скрито искам да видя?
                                        (есе)

        Миналия ден, когато легнах да заспя, се сетих за това „Какво скрито искам да видя?" и осъзнах, че толкова много неща има, които не виждаме и за които не знаем.
        Сетих се за един човек, когото не съм го виждала от много време, от страшно много време. И невъзможността да се видим прави желанието ми още по-силно, хиляди пъти по-силно. Той сега не е между живите, съдбата му изигра лоша „шега" и ... умря. Не мога да го видя, а снимките не утоляват жаждата ми. Бих искала, дори и за миг, да го зърна с поглед, знаейки, че не изглежда по същия начин, въпреки това и въпреки всичко. Да, знам, че е абсурдно, но...
        След това си мислех за хората по света. Как всеки живее в своя свят, как всеки си има своите мечти и надежди, своите разочарования, своите терзания.
        Бих искала да се докосна до „истината" на хората. Сега всеки си прикрива чувствата, не казва нещата такива, каквито са. За това имам желанието да „видя" чувствата им, да разбера как и какво мислят, да видя света не само през моите, а през очите и на другите.
        Мислейки съм заспала. И понеже почти винаги сънувам и този път не беше изключение.
        Сънувах нещо много интересно, нещо, което дори не съм си и представяла. Бях умряла. Две ангелчета ме отведоха при един белобрад дядо. Всичко наоколо беше бяло и толкова тихо и спокойно. Помислих си, че това е раят. Но белобрадия човек почна да ми задава въпроси, на които не можех да отговоря, дори и не гъкнах. След всички неотговорени въпроси, той каза: „Изгорете я!"
        Нито плаках, нито нищо. По пътя към ада разпознах някого, да, това бе човекът, когото исках да видя дори и след смъртта му.
        И изведнъж се събудих.
        Не можах да видя какво представлява ада, нито рая. Преди съня си дори не бях се замислила върху това, ала сега вече у мен бе породено силното желание да видя отвъдното, да разбера какво точно представлява, не когато умра, а докато съм жива.
        Дали там ще срещнем хората, които сме познавали и обичали? А дали ще се познаваме? Дали ще се помним? Все въпроси без отговори. Но сънят си е сън, адът си е ад, раят си е рай, и всичко е с времето си. Животът продължава, а бъдещето е пред нас.
         Бъдещето? - едно доста относително понятие, но в същото време, криещо в себе си безброй много тайни и изненади. Отговорът на всички въпроси се крие в бъдещето. Това е сейфът на всичко, очaкващо ни, чийто ключ е времето.
         Искам да видя какво ме очаква, какво ми е „приготвила" съдбата. Искам да разбера бъдещето си. Но след това да забравя всичко, за да има за какво да живея и всичко да има смисъл.
         Всичко в живота, скрито и забранено, поражда различен и не малко голям интерес у човека. Замисляйки се, виждам колко скрити неща има около нас, около мен, колко тайни и колко въпросителни. Но не случайно тайните са си тайни, не случайно не всичко, което си има име, се вижда, а други неща пък са просто невъзможни.
        След всички тези мисли и след този приятен кошмар станах от леглото със същата моя надежда.

Написано от:

Гюлджан Джебирова

на 26.X.2008г. 20:30 ч.