Кой от нас не си е задавал поне един път през живота си въпроса за смисъла на живота, за смисъла на страданията, каква е целта на съществуването и на развитието на природата? Намираме мъдрост и логика във всяка жива клетка, целенасоченост във всяко едно от действията и, но не виждаме абсолютно нищо логично и целенасочено в съществуването на целия жив организъм.

Ние сме най-съвършения организъм в природата, поне от тези които сме открили досега. Постоянно се питаме вечния въпрос за смисъла на съществуването ни. Той изниква във всеки един от нас, във всяко поколение. Колко велики умове в течение на вековете са се опитвали да разберат, за какво живее човек, но така и не са успели да намерят отговор. С всяко поколение този въпрос става все по-остър, защото страданията ни не намаляват и борбата за съществуване не утихва. Може би, въпроса за смисъла на живота въобще се намира извън рамките на възможностите на разума ни, може би, неговото разгадаване е неподвластно на науката?

Непонятен ни е и процеса на развитието на живата природа, на живите организми. Той поразява с парадоксалността си: младенеца на едно животно за няколко седмици или месеци става възрастен, докато в същото време човека се нуждае от необичайно дълъг период на развитие. И само наблюдавайки  окончателно сформирания човек, можем да видим че именно той е господар на природата. Но във всички промеждутъчни стадии на развитието си, човека е много по-слаб от животното.

Това противоречие в развитието на животинското и човешкото ниво на природата е толкова поразително, че незапознатия с крайния резултат би стигнал до извода, че новороденото на едно животно ще властва над природата, а човешкото бебе ще се влачи в жалко съществуване или въобще ще умре. По такъв начин, става ясно че не само не разбираме смисъла на съществуването, но дори и не можем да разгадаем логиката на развитието му.

Ние възприемаме нашия свят с нашите пет органа на чувствата. Това което улавяме със зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието, се съединява вътре в нас и образува картината на обкръжаващия ни свят. Известно ни е, че кучетата усещат света в миризми, пчелите - като състоящ се от милиарди клетки, и т.н. Ако притежавахме други органи на чувства, бихме усещали света по друг начин.

Излиза, че от съществуващото наоколо улавяме с органите на чувствата си само една малка част и в много ограничен диапазон. А може би, загадката на съществуването ни (целта му, съдбите ни) се крие именно в тази част, която ние не усещаме?

Ако това предположение е правилно, тогава ни липсва органът, който усеща това, което не се улавя чрез нашите пет органа на чувствата. Как може да го придобием? Защо природата не е създала в нас такъв орган на чувствата? Защо той не ни е даден от както сме се родили?

Тъй като човека, в отличие от животните се развива, нещо което е свойствено в цялата природа само на човека, така и този орган на чувствата трябва да се развие в нас именно от нас самите, чрез особено, духовно, човешко усилие. Именно този допълнителен орган на чувствата ще отличи човека от животното, което също така е създадено с такива пет органи на чувства.

В течение на поколенията, човека постепенно се развива технически, научно, културно, но не и духовно. На определен етап на развитието си, човечеството трябва да изпита потребност от духовно развитие, необходимостта от него, защото без него няма да можем да оцелеем. Трябва да се появи вътрешна потребност да открием в себе си този допълнителен орган.

Цялото развитие на човечество е подобно на развитието на един човек, който преминава през етапите на детство, младини и зрелост, когато той вече действително използва потенциала си.

На човечеството вече е дадена кабала - методиката за откриване в нас на допълнителен орган на чувствата. Използвайки я, човек започва да усеща по друг начин светът около себе си: започва да схваща, в какво се състои смисъла на живота, причините на страданията и целта на съществуването ни. Това му дава сили да управлява съдбата, да се движи към целта, да изкорени източника на страданията и да постигне смисъла на живота.

Управлението низхожда в нашия свят отгоре - от тази област, която по-рано е била скрита и затова сега, откривайки я, човек може да започне да управлява съществуването си. Понеже той вече не е ограничен само в рамките на усещанията на своите пет органа на чувствата, тоест смъртта, на него му се разкрива вечността му - човек вижда само безкрайното постижение.