Като закърпено плюшено мече
Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропуснатите моменти на забавен каданс в парата от чашата с чай, в докосването на ръката ти, когато се преструваш на заспал... Когато си болен, конците на кръпките в душата ти стават по-здрави..., ако някой поплаче с теб и те прегърне. И животът е по-добър, и слънцето отвън по-ярко. Ако те обичат...
© Галина All rights reserved.
