Ключ от чуждо щастие
КЛЮЧ ОТ ЧУЖДО ЩАСТИЕ
Намерих си ключ. Ей тъй, както се прибирах, просто така смених посоката и лъсна пред очите ми сребърната му луна. Наведох се.
Коя ли нехаеща за нищо, лековерна или страдаща душа го е изпуснала неволно или го е захвърлила в гнева си разочарована…
Поредната жертва на изневерите на живота.
Е-е-ех, кой знае дали от бягане или от нехайство го е изтървала или нарочно, за да се отърве от чувството за вина от сторен грях.
Какво ли ме накара точно днес и точно оттук да мина, че да го намеря, не зная. Сходна съдба ли?
Чуждо щастие си намерих.
Чуждо щастие, казвам. Ключ от стая за крадени мигове любов. Или ключ от дом, от който е открадната любовта…
Животът е една безкрайна изневяра. Никога не става това, което искаме.
Крадени мигове.
Излъгани надежди.
Мечти – вече несбъднати спомени.
Нарушен кръговрат…
Кой знае?
Кой знае.
Кой знае дали това не е ключът от откраднато от някого мое щастие или е ключът, който ще отключи онази врата, зад която ще приютя сърцето си до тебе, макар и за малко, за безкрайно малко време, също откраднато от някого.
Колко ли тайни и болка, колко споделени или несподелени мигове е заключил и отключил този ключ, никой не знае. Колко отворени или затръшнати врати... Колко сълзи от щастие или от мъка... А и той мълчи. Само сребърната му луна привлече очите ми.
Сложих го в джоба си и неволно смених посоката на своето завръщане към себе си.
Ключ от чуждо щастие намерих.
А може би, от своето?!
© Албена Стефанова All rights reserved.
браво 
