Книгата е съпътствала човека от най-ранните му години на земята. Без значение дали е повече като странни рисунки по стените на пещерите, които са населявали предците ни, издялкана върху камъни и дървета, по плочки, на папирусова хартия, или такава, каквато я знаем днес - напечатана, върху компютъра или за слушане. Както самите ние, така и книгата се развива през различните епохи - носеща безценна информация, удоволствие, мощ и понякога дори вреда за обществото.

         Често силата, която книгата притежава, е подценявана и осмивана от хората. В миналото като нещо, което не може да ти изкарва прехраната, днес - като нещо скучно и губещо времето. И все пак - защо наистина трябва да четем книги, защо са толкова полезни за нас? И понякога - не вредят ли?

        „Без книги Бог е тишина, справедливостта е безмълвна, науката - в застой, психологията - саката, писмата  -  глупави и всички неща, покрити в тъмнина." - преди над 400 години е казал датски математик и физик. И все пак е забравил да спомене нещо по- важно от бога и писмата - без книги няма комуникация, предаване на опит, развитие. Няма история. И настояще. Светът без книгите не би бил този свят, който познаваме днес. Ако предците ни не са могли да съхранят миналото - грешките и постиженията си, къде бихме били ние сега? Въобще, трудно е да се опише ползата, която книгата е дала на човека през целия му път. Защото сякаш тя е в основата на тоя път - как би обяснил някой ползата на водата за човешкия организъм - след като той е почти изцяло изграден от вода?

       Като оставим настрана огромното значение за развитието на хората неизмеримата полза, която книгите носят, трябва да се отбележи, че те носят и огромно удоволствие. Силата, която почти всяка притежава, е неизмерима - може да те разплаче, да те разсмее, да се превърне в един от най-близките ти приятели. Със сигурност на повечето хора, за които книгите са хоби, им се е случвало, дочитайки последната страница на някоя да се чувстват сякаш са изгубили нещо невероятно истинско и обичано. Осъзнаваш, че часове си прекарал в друга реалност, харесвал си и си ненавиждал, взимал си страни, молил си се за своя любимец, страхувал си се, обиколил си цялата земя (особено, ако въпросната книга е на Жул Верн!) - живял си в света на книгата. Наистина, това е идеалният начин да си починеш, да се отпуснеш - защото киното и телевизията може би дават моментно удоволствие, но как въобще можеш да ги сравниш с книгата. Да четеш „поляна" и вместо да създадеш твой собствен образ за тази поляна, да възприемеш този, който някой режисьор ти предлага. Да имаш своя гледна точка върху нещата - могат ли професионалните актьори, сценаристи, режисьори, музиканти, екипи от хиляди хора чиято работа е в една или друга степен да манипулират обществото, дори и целта им да е просто филма да се продава добре, да ти дадат това - индивидуалност и поглед върху света?  

      Та в крайна сметка - силата на книгата е огромна. Дотолкова, че понякога е по-добре просто да я оставим настрани - преди тя да започне да чете нас. Защото всяко нещо си има граници, и това твоя собствен живот да се гради на книгите, определено е задминало границата. Това книгите да ти бъдат не просто приятели, но единствените приятели, е задминало границата. Дори с книгите, всеки човек трябва да знае кога е прекалено - защото в живот, изживян чрез книги все пак няма нищо истинско... и нищо струващо си.

        Все пак - едва ли има нещо толкова значимо за човечеството, колкото книгите. А мисълта, че ще заспиш с някоя добра и отпускаща книга, оправя дори и най-лошите дни. За какво въобще говорим тогава?