Книгата - история на човека.

   Ключът е реликва за всяко семейство, той се предава от поколение на поколение, а тайната е нещо, което се пази от ключа, и хората винаги са си поставяли за цел, да я разкрият. В стихотворението си "Потомка", Е. Багряна е описала лирическия си герой като човек без история.

    Ключът пази дома и тайните на човека. Без него човекът е безличен, всичко, което е пазил, е отмъкнато, а тайните му - разкрити. Затова хората пазят този предмет, ключа, толкова ревностно. Той е една материална ценност на човека, която се е превърнала в реликва. Реликва на човешките тайни, на човешкия живот. Та човек без живот, без тайни, без история е като марионетка, командвана от някой друг... Човек!

    Ключът може да не се приема като нещо материално. По - често той е абстрактен символ на човешката затвореност и алчна предпазливост. Той пази всичко в един човек, а тайната пази най - силно. Тайната е нещо, което ние пазим още по - ревностно, защото едно е да загубиш дома си, друго е да загубиш тайната на живота си. Ако някой разкрие тези твои мечти, желания, ако някой разкрие твоята същност, ти се чувстваш, като че няма за какво да живееш. Не можеш нищо от никого да скриеш и твоята история е разбулена, поради една човешка черта - любопитството.

   Обикновено то е изразено най - силно при децата и безделниците. При децата, защото те искат да узнаят какво има по света, а при безделниците, защото се чудят какво да правят. Какво има по света? Хората са се питали това, откакто са се появили на земята. Започнали са от малкото и са стигнали до многото, с много труд и усилия. А за да им е по - лесно, по - нататък са описали разкритите тайни на света в книгите, а книгите са държали под ключ. Тези хора, които разкриват света, за мен, се делят на две групи. Учени и такива, които разкриват тайните на хората, а те, хората, са част от света.

   За човек - тайната, книгата и ключът са пътят към неговата история. Тайната - съкровените желания и мечти на човека. Книгата - пътепис на човешката история и тайни. Ключът - той пази книгата и тайните на човека. Именно тези три символа на човешката история са включени в стихотворението на Е. Багряна - "Потомка".

  В своето стихотворение авторката описва един човек без история. Човек, за когото майка е земята. Родът - полята и свободата. Поетесата използва символа на книгата като нещо ценно за рода, което е изгубено. Останало е само усещането, усещането какъв е бил родът, какви са били тайните и чувствата му. Останали са, също, само предположенията, но те са несигурни, защото няма "фамилна книга", коята да съдържа историята и тайните на рода на лирическия герой. Защо са важни за един човек тези две неща? Защото, ако човек ги няма, той е безличен. Не знае къде се е родил, от кого се е родил, за какво се е родил. Ще умре само, защото е живял живот без тайни и история. Но в "Потомка", историята и тайните са усетът и предположенията, а ключът за тях е надеждата. Надеждата, че лирическият герой ще намери родовата си книга и ще узнае за какво живее.

   За човек книгата е реликва, в която са описани неговите тайни и история.