Когато
Когато морето отпраща вълните на плажа, спомни за мен. Когато бризът те кара да искаш да полетиш, волно като птица, спомни за всичко онова, което те кара да се чувстваш жив и което кара кръвта да за забумти във вените ти. Когато слънцето те гали с лъчите си, припомни си миговете, онези специални, дори нищо запомнящи се, когато си искал да превземеш света.
Когато наблюдаваш изгревите и залезите, спомни за онези жени, които си целувал с пламенни устни, търсейки удоволствието. За танца на есенните листа. За онези вечери, прекарвайки времето си в задимени барове, пълно с красиви момичета с прилепнали рокли по извивките на телата. За косите, волно падащи на бурни къдрици и нацапаните им с червено червило плътни устни. От които искаш да отпиеш, но знаеш, че не можеш, защото ще ти хареса, и ще те заболи. Ще влезе като уиски в тялото ти, и ще те изгори до основи.
Спомни си ме. Аз, която толкова дълго те търсех във всеки, която жадуваше за гласа ти, докосването ти. Която, бродейки, събирам камъчета, с надеждата да посея с тях пътят ти към мен.
Спомни си ме. Аз съм Тук.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
