Човекът е устроен така, че преследва мечтите си от люлката до края на житейския си път. Бебето е достатъчно пораснало и майката решава, че то вече няма нужда от биберон. Взима го от устата му и го оставя на масата. Детето е малко и не стига масата. То протяга ръчички, изправя се на пръсти, но е твърде ниско. Ако е само с година по-голямо, детето би могло да достигне биберона, но след година то няма дори да се сети за него. Биберонът е важен за детето сега. И то започва да плаче. То плаче все по-силно и по-силно, докато не получи това което иска. Майката е уморена да слуша плача на детето и му дава отново биберона. Детето е спокойно и щастливо.

   Сякаш хората  винаги желаят неща, които изглеждат  недостижими.  За да осмислят живота, те си поставят изключително високи цели, пътят към които е трънлив, но и водещ към мъдрост и знания. Преследвайки тези цели, те натрупват опит, научават много неща за себе си и за света. Хората трябва да се борят за мечтите си, а не да чакат някой да ги съжали или да се отнесе с тях като с бебе, на което са отнели биберона. Обикновено съдбата е строга майка, която не ни връща мечтите, колкото и да плачем. Това не значи че не можем  да си позволим да мечтаем, а ни учи да не затваряме  мечтите в рамки. Защото мечтите не обичат тези рамки. И защото всеки заслужава да мечтае.

      Мечтите са най-съкровените желания на човека. Те са спасителният пристан в бурното му ежедневие. В света на мечтите човек може да бъде всеки, да има всичко и дори да изпита всичко. Този въображаем свят е колкото нереален, толкова необходим. Когато се потопи в него, човек  забравя несгодите и разочарованията от действителността. В реалността

перфектен живот няма. Има само надежда един ден мечтите да станат реалност.

    Но дали надеждата е достатъчна?  Едва ли. На повечето хора не им достига и нещо друго, нещо малко, но важно. Липсва им вярата в доброто, в държавата, в подкрепата на близки хора или в собствените си качества и възможности. Изпитанията, на които  човек е подложен по един или друг начин оставят своя отпечатък в съзнанието и душата му. Те го карат да гледа песимистично на живота и обезсмислят мечтите. Пътят към постигането на една мечта е наистина труден, но именно това е наи-ценно. В трудни моменти, когато човек е обезверен и отчаян, мечтите биха могли да станат негов стимул за живот. Те са идеален мотив да накарат някого да се усъваршенства, да гради. Ако само се надяват, хората стават несигурни, подтиснати, нямат твърдата опора, на която да се уповават. Но ако само за миг се замислят биха разбрали, че нищо не ги спира да махнат веднъж за винаги рамките на своя затвор и да се почувстват свободни. Може би ако повярват в доброто, то наистина ще се случи.

   Животът не е толкова лош. Защо да не направи една малка крачка към нещо толкова голямо?Не е ли хубаво да имаш стимул, не е ли най-добре да вярваш, че един ден ще бъдеш истински щастлив от сбъдването на мечтите си? Някои мечтаят за богатство и слава, други за дом и семейство, трети търсят любов. Но има ли значение дали можеш да си купиш нова кола, да си позволиш почивка на морето, да бъдеш обичан и важен за някого, когато не можеш да си помечтаеш за това? Мечтите стигат точно до там, докъдето им бъде разрешено да стигнат. В крайна сметка не са ли мечтите най-скъпото нещо?

   “Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.”                   Дж. Ф. Кенеди