Напоследък непрекъснато се питам «Какъв е смисълът на живота ни?», «Какво, по дяволите, се опитваме да постигнем?». Все пак, каквото и да правим, се стремим към едно и също нещо: Да смажем другите със цената на всичко, със цел да се издигнем по-нависоко в жалката «хранителна верижка».
От нас се иска да постигнем най-доброто, да сме най-добрите и да го можем по-добре от останалите. Тези с повечето пари, власт и по-малък умствен багаж, въпреки всичко успяват да се издигнат на една невероятно голяма височина, за сметка на тези, които реално пропиляват целия си живот, за да стигнат поне до половината на успеха им.
И тук отново се питам : «Ние всъщност къде се бутаме?». Все пак къде е смисъла тук? Никой вече не се интересува от това колко е умен и способен един човек. Все повече във всяка една сфера на живота вниманието се обръща предимно на визията и умението да говориш красиво.
За да говориш добре и убедително, не винаги се иска остър ум. Нужна ти е чаровна усмивка и наивен слушател. А в ...